Как да опазим сърцето си здраво?

• Хранете се правилно и се движете редовно, съветват кардиолозите!

Сърдечносъдовите забо­лявания се нареждат на първо място у нас и в Евро­па като причина за смърт­ност и инвалидизация. Целта на превенцията е не само да се намали броят на смъртните случаи, предиз­викани от сърдечносъдови проблеми, но и да се снижи честотата на основните сърдечносъдови заболява­ния (исхемична и коронарна болест на сърцето, високо кръвно налягане).

Запазването на здравето се влияе както от наслед­ствеността и социално-битова­та среда, така и от външни фактори, които всеки може да промени, избегне или подобри, за да остане по- дълго в добра форма. Сред рисковите фактори са стре­сът, липсата на пълноценна почивка, недоспиването, храненето с вредни и мазни храни, наднорменото тегло, тютюнопушенето, употре­бата на алкохол, обездвиж­ването и др., пише в последния си брой сп. „Журнал за жената”.

Основните мерки за предпазване от сърдечносъ­дови болести са:

• Здравословно хранене
• Редовно физическо нато­варване
• Контрол на артериалното кръвно налягане (трябва да е в границите 130/90)
• Следене на индекса на те­лесната маса (BMI < 25kg/m2)
• Спиране на тютюнопуше­нето.

Спортуване

Целта е поне по 30 мин на ден да се извършва физиче­ска активност. Това не озна­чава, че всеки трябва да тича по половин час на ден. Здра­вите хора трябва да изберат спорт, който им доставя удо­волствие и могат да отделят няколко часа в седмицата, за да се занимават активно с него. Подходящи са тенис, плуване и др. За по-възраст­ните или страдащите вече от някакви хронични болести препоръките са да ходят пеша, да избягват асансьора, да изкачват стълбите.

Пациентите с диагно­стицирано сърдечносъдово заболяване първо трябва да се консултират с кардиолог, който ще им назначи изследвания, включително и с велоергометричен тест. По този начин може да се установи до колко и как­ва физическа активност е подходяща за конкретния човек.

Здравословно хранене

Полезна е консумацията на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, ниско-маслени млечни продукти, риба и месо без мазнини. Омега-3-мастните кисе­лини имат протективни свойства, така че дори една „мазна“ риба може да е много по-полезна отколко­то приема на червено месо.

Основен принцип, кой- то е добре да се следва, е приемът на мазнини да не надвишава 30% от енер­гийния прием на ден.

Високата употреба на сол, захар, мазнини и тестени продукти е вредна, но за жалост характерна за нас. Страната ни е на по­следно място в Европа по прием на мляко и млечни продукти, като същевремено дневният прием на витамини и минерали е под стандарта за деца, бременни жени и стари хора. Небалансираното хранене увеличава т.нар. „лош“ холестерол, а с това и прогресивното разви­тие на атеросклеротични плаки.

Профилактични прегледи

Рутинният преглед, който се провежда от личния лекар (преслушване, измерване на кръвното налягане и измер­ване на холестерола), може да е много ценен за откриването на отклонения от нормата и вземане на мерки, за да не се стигне до усложнения.

Изледването на холестерол се прави сутрин на гладно. Желателно е предишният ден и последните три дни пациентът да не е консумирал алкохол и богати на холесте­рол храни.

Признаци на инфаркт