Ерик Дейн…истинска история за тайния живот на един гей

Ти лайф за Лекува

Можем да имаме много лица, но понякога само едно от тях е достатъчно, за да разбие на пух и прах илюзиите за досегашната ни реалност…

Жената, която ми разказа живота си, е вече близо до шейсетте. Каза ми, че го прави, защото иска да види тази история на страни­ците на популярно изда­ние. Аз пък исках да сбъдна желанието й, защото си струва, пише в последния си брой сп. „Harper’s Bazar”.

Когато преди година съпругът на Стела внезапно почи­нал, нейният свят рухва. Но тогава все още не знае какво я очаква съвсем скоро. Няколко дни след като тя и сино­вете им окончателно се сбогуват с него, Стела започва да сортира дрехите му, които все още носят чистия му аро­мат. В нощното му шкафче очаква да открие ножички, лекарствата, някой стар вестник, както и част от типич­ните за него вещи. Вместо това обаче се натъква на спи­сание, от чиято корица съблазнително я гледат двама красиви голи мъже с прекрасни тела. Няколко дни по-късно открива още – порно с гейове, но този път на DVD. След това и презервативите… Голяма част от живота си, включително и студентските години, Стела прекарва в чужбина. Там се запознава с модния стилист Марио. Още същата вечер тя се почув­ствала страхотно привлечена от високия, красив и галан­тен мъж, с когото разговарят и танцуват с часове. Дълго време след това не се срещат повече. Минават 2 години, докато не се оказва, че двамата вече живеят в един и същ град. Разбират го, когато отново се засичат случайно и после започват да се виждат все по-често. Той я спечелва с „красивия“ ум и интелекта си, със страстта си към литературата и изкуството, и не на последно място – с умопомрачителния си външен вид. Когато й предлага брак, тя, естествено, казва „ДА“. На 17 ноември 1977 година вече са женени. Точно на сватбения ден обаче вътрешният глас на Стела сякаш й прошепва: „Боже, дано с този брак всичко е наред…“ Въпреки страстта помежду им интуицията й подсказва, че в цялата исто­рия има нещо, което не е съвсем наред. Не знае откъде идвало това странно усещане, след като отношенията им били чудесни.

Съжителството им потръгва. Не може да се каже, че са богати, но живеят добре и доста се забавляват. Покрай Марио често ходят по фирмени събирания и партита, каквито има по онова време в Италия. За тази цел той самият изработвал дрехите на Стела, което му доставяло голямо удоволствие, а тя винаги изглеждала прекрасно.

Въпреки охолството и пъстрото ежедневие обаче, някои неща започнали бързо да се про­менят. Марио бил силно изявен хомофоб. Когато една от сестрите му напуснала съпруга си заради любовта си към друга жена, той оста­нал не просто озадачен, а напълно отвратен. Няколко години по-късно брат му починал от СПИН и тогава Марио приел този факт съвсем студено и безразлично, демонстрирайки спе­циалното си отношение по въпроса – а именно, че тази смърт е съвсем заслужена и естест­вена… Не минало много време оттогава и той започнал да посяга към алкохола. В началото не прекалявал, но постепенно се превърнал в алкохолик. Докато ми разказва, Стела не про­пуска и случаите, в които най-дребните поводи са докарвали Марио до неудържим гняв. Тази тъмна страна от неговия характер дотогава била непозната за нея.

Eдна вечер Марио трябвало да присъства на фирменото тържество, от което всъщност се прибира чак на следващия ден. Той се обажда на съпругата си и я уведо­мява, че ще прекара нощта в близък хотел. Стела няма нищо против, още повече че не й се иска той да рискува, шофирайки полутрезвен.

Когато на следващия ден Марио се прибира, тя забе­лязва, че избягва да срещне погледа й. Освен това не бил особено разговорлив, за разлика от обичайното си пове­дение. Накрая сам изплюл камъчето, докато думите едва излизат от устата му. Разказва й как прекарал нощта с вече общия им приятел и негов колега Стамен… и по­точно – че са правили секс. Стела почувствала как в този миг всичките й мечти, планове, очаквания и чувства се изпаряват, била по-разтърсена отвсякога. Последвали месеци на дълги разговори, разяснения и обещания… Марио я уверява, че никога повече няма да се повтори. Тя съвсем не е склонна да му повярва и не разбира защо в крайна сметка й споделя за онази нощ. Но случилото се няма как да се промени. Убедеността й, че ще се случи отново – също.

През годините парливата тема постепенно затихва, а Марио не дава никакви поводи за съмнения. Той се издига професионално и обожава децата си и все така продължава да измисля и твори дрехите на Стела, както и да очарова всички наоколо със завидното си излъч­ване. Една сутрин, шофирайки на път за работа, се случва нещо ужасно. Изведнъж изпада в абсолютна дезориентация и обикаля с колата часове, без да може да се съвземе. Оставя я на някакъв паркинг и едва стига до най-близката болница, където го настаняват в психи­атричното отделение. Там прекарва близо шест седмици. Възстановява се с помощта на великолепните терапевти, дори без лекарства, а когато се връща у дома, вече е в стабилно психическо състояние. Интимният им живот обаче започва сериозно да се пропуква. Случва се да бъдат заедно все по-рядко, а спонтанността помежду им напълно изчезва. Положителна промяна така и не настъпва. Дошло време, в което Марио изпада в тежка депресия. Трябват му цели 3 (години, за да излезе от „дупката“, но след това се чувства напълно изто­щен. Заради антидепресантите, които приема в този период, става напълно апатичен в сексуално отношение. Стига се дотам, че съвсем да избягва ласките на Стела, дори когато тя само се опитвала да го погали или целуне. Сега тя вече знае, че след периода на депресията и до смъртта му той със сигурност е водил двойствен сексуален живот. Защо не е могла да му достави удоволствието, комфорта и в крайна сметка – да го спаси от натрапчивите му състояния…? Това е един от въпросите, които не я оставят на мира и до днес. През почти целия им съв­местен живот Стела се е борила р неговите две коренно различни „същности, но това тя осъзнава едва сега. Едното му лице – преуспяващ мъж, добър и грижовен баща и съпруг, и другото – затво­рен хомосексуалист. Тя си дава сметка и за друго – през цялото време Марио се е опитвал да запази непокътнати и двата „живота“, които е водел, държейки ги далеч един от друг. Накрая просто не успява. Неговите тайни изтощили и нея. Имала нужда да спо­дели със синовете си, които все пак усещали, че баща им много усърдно се старае да прикрие нещо. Но дали са огорчени, когато разбират, че той е имал сексуални отношения с мъже…? Не. По-скоро изпитват облекче­ние, че най-накрая всичко е ясно. А онова, което никога няма да спре да натъжава всички тях, е срамът, който Марио със сигурност е изпитвал, както и неговият страх от това, че ако близките му научат, няма да го обичат повече.

Когато попитах Стела защо все пак не напуска съпруга си, тя категорично отсече, че отговорът е много прост – обирала го е. Каза ми също, че болката, която изпитва, била толкова огромна и корените й – толкова дълбоки, че било невъзможно да го остави. Дали е имал любовни отношения с мъже преди брака си? Нарушавал ли е често обещанието, което е дал след случилото се на фир­меното парти? Марио е мъртъв, но въпросите остават. Неговата ужасна тайна била всъщност сянката, криеща се зад светлината, която той винаги излъчвал. Тази сянка просто била част от него, както и част от истори­ята на любовта помежду им – силна и неподправена, въпреки всичко.

 

Ерик Дейн в „Шоуто на Елан”:

 

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар