Най-честите женски страхове и как да ги преодолеем?

Проблеми със здравето, икономическата криза и мира по света са общите човешки тревоги. Жените обаче преживяват още емоционални сривове, нетипични за мъжете – какви са и как да се преборим.

Боя се, че не съм привлекателна за мъжете… 

Това е най-древният страх на жените, тормозещ ги откак свят светува. Психолозите смятат, че е биологически обоснован, защото инстинктът за про­дължение народа е най-силен, а той зависи от това женският индивид да се хареса на самеца.

Как да се избавим от тази тревога?

Преценката дали сме привлекателни е съвсем субективна, обясняват психолозите. Жените са особено чувствителни и зависими от тази тема, затова трябва да се погрижим още като малки момичета дъщерите ни да се оглеждат в огледалото със задоволство.

Покажете на порасналото си дете снимки от детството – какво сладко бебе е била, а после каква чаровна ученичка, как я гледат всички с възхита на почивка с приятели… Това ще повиши увереността и само- оценката на младата жена. Три­кът със снимките от семейния албум може да си го приложите сами и като лична терапия.

Ужас, май съм напълняла…

Този страх е присъщ дори на жените, който имат красива външност и перфектна фигура. Склонност­та да се сравняват постоянно с околните и със звез­дите от киното и шоубизнеса ги кара да се опасяват, че май нещо талията се е разширила, на дупето са се „лепнали“ тлъстинки и т.н… Психолозите обясня­ват, че страхът от напълняване е свързан със стра­ха от остаряване – стройната фигура се свързва с младостта, най-активния период от живота.

Как да се избавим от тази тревога?

Спортът е единственият на­чин – без значение точно какъв. Дори всекидневно ходене пеша помага, може да се разхождате в парка, да се връщате от работа, без да ползвате транс­порт или да слезете 2-3 спирки по-рано. Друг лек вариант е всяка сутрин да правите гим­настика, да тичате 2-3 пъти седмично или да карате колело. Самата мисъл, че полагаме грижи за фигурата си, ни кара да я харесваме повече.

Страхувам се, че не всичко в живота ми е наред…

Всеки сам определя дали е щастлив или не, защото преценката е доста субективна, смятат психоло­зите. Понякога дори си мислим, че всичко ни е наред – любящ мъж, добре платена работа, прекрасни деца, апартамент в центъра… Докато изведнъж се появява някой, които разбива на пух и прах нашето щастие – например приятелката ви от детинство, която живее в Калифорния и се е върнала, за да ви представи американския си съпруг, който й предло­жил брак на личната си яхта, докато от частния му хеликоптер сипели рози върху палубата… Да-а-а, явно щастието ви не е пълно…

Как да се избавим от тази тревога?

Трябва да се признае, че завистта в благородния й вид е полезна – чуждото щастие ви кара да се опита­те да промените живота си към по-добро, казват . психолозите. Постоянното сравняване обаче с други­те често носи негативи – започвате да си мислите, че сте неудачници, че все на вас не ви върви, че никога няма да сте тъй щастливи… Не позволявайте да стиг­нете дотам, че „птичето“ да отлети от рамото ви, като сами го прогоните. Я си помислете, какво толкова й е хубаво на Калифорния, та там ги връхлитат урагани/и тези мъже, дето ръсят рози от не­бето, дали са толкова млади и хубави като вашия любим… Не забравяйте, че всичко си има две страни и няма нищо идеално в живота

Мисля, че майка му ме мрази…

Е, този казус „снаха-свекърва“ също е от векове. Почти всяка жена приема безусловно, че майката на любимия й я мрази, защото го е отнела от опеката й. Ако успее да е в добри отношения с нея, изглежда, че женската мъдрост е надделяла над емоциите. Така или иначе, майката има влияние над сина си във всяка възраст, защо да я настройваме срещу нас, по-добре да се съюзим. Психолозите обаче смятат, че желанието да се харесаме на свекървата повече вреди, отколкото помага на брака ни – започваме да приличаме на майка му, а не на жената, в която се е влюбил мъжът ни.

Как да се избавим от тази тревога?

Не се старайте да угаждате на майка му, за да ви хареса. Отнасяйте се с нея по-скоро като с колежка – ако сте достатъчно уверени в себе си, дори да вижда заплаха за своето място във ваше лице, тя ще започне да ви уважава и да приема, че всеки има право на гледна точка (дори как да сготви любимата манджа на любимия мъж).

Боя се, че провалих всичко…

Жените са по-дисциплинирани и по-самокритични, затова и по-често изпитват вина от мъжете, обясняват психолозите. Твърде много премислят какво ли щеше да е, ако бях постъпила не така, а иначе, прекалено внимание отделят на чуждото мнение. При развод мъжете просто казват „така се случи“ и се опитват да продължат живота си, докато жените по-дълго се питат „как стана така, как не усетих, не предвидих, аз съм си ви­новна“. Да се анализира ситуацията е и добре, и зле, обясняват психолозите. Изясняването на причините е положително, за да не се повтарят грешките, но ако жената прекалено емоционално и протяжно изживява несполуките, губи умението си да действа решително и да затвори една врата, за да отвори нова пред себе си.

Как да се избавим от тази тревога?

При напрегнат вътрешен диалог със самия себе си помага техниката „раздво­ение на личността“, казват психолозите. Представете си, че спорят двама души – на всяка критична забе­лежка към себе си трябва да отвръщате с убедително обяснение защо сте постъ­пили така. По този начин ще можете да прецените по-трезво реалната ситуа­ция и да се отърсите от са­мообвиненията. Вместо да си повтаряте „как можаха, кажете си „а кой би търпял“, да речем.

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.