Проблеми със здравето, икономическата криза и мира по света са общите човешки тревоги. Жените обаче преживяват още емоционални сривове, нетипични за мъжете – какви са и как да се преборим.
Боя се, че не съм привлекателна за мъжете… 
Това е най-древният страх на жените, тормозещ ги откак свят светува. Психолозите смятат, че е биологически обоснован, защото инстинктът за продължение народа е най-силен, а той зависи от това женският индивид да се хареса на самеца.
Как да се избавим от тази тревога?
Преценката дали сме привлекателни е съвсем субективна, обясняват психолозите. Жените са особено чувствителни и зависими от тази тема, затова трябва да се погрижим още като малки момичета дъщерите ни да се оглеждат в огледалото със задоволство.
Покажете на порасналото си дете снимки от детството – какво сладко бебе е била, а после каква чаровна ученичка, как я гледат всички с възхита на почивка с приятели… Това ще повиши увереността и само- оценката на младата жена. Трикът със снимките от семейния албум може да си го приложите сами и като лична терапия.
Ужас, май съм напълняла…
Този страх е присъщ дори на жените, който имат красива външност и перфектна фигура. Склонността да се сравняват постоянно с околните и със звездите от киното и шоубизнеса ги кара да се опасяват, че май нещо талията се е разширила, на дупето са се „лепнали“ тлъстинки и т.н… Психолозите обясняват, че страхът от напълняване е свързан със страха от остаряване – стройната фигура се свързва с младостта, най-активния период от живота.
Как да се избавим от тази тревога?
Спортът е единственият начин – без значение точно какъв. Дори всекидневно ходене пеша помага, може да се разхождате в парка, да се връщате от работа, без да ползвате транспорт или да слезете 2-3 спирки по-рано. Друг лек вариант е всяка сутрин да правите гимнастика, да тичате 2-3 пъти седмично или да карате колело. Самата мисъл, че полагаме грижи за фигурата си, ни кара да я харесваме повече.
Страхувам се, че не всичко в живота ми е наред…
Всеки сам определя дали е щастлив или не, защото преценката е доста субективна, смятат психолозите. Понякога дори си мислим, че всичко ни е наред – любящ мъж, добре платена работа, прекрасни деца, апартамент в центъра… Докато изведнъж се появява някой, които разбива на пух и прах нашето щастие – например приятелката ви от детинство, която живее в Калифорния и се е върнала, за да ви представи американския си съпруг, който й предложил брак на личната си яхта, докато от частния му хеликоптер сипели рози върху палубата… Да-а-а, явно щастието ви не е пълно…
Как да се избавим от тази тревога?
Трябва да се признае, че завистта в благородния й вид е полезна – чуждото щастие ви кара да се опитате да промените живота си към по-добро, казват . психолозите. Постоянното сравняване обаче с другите често носи негативи – започвате да си мислите, че сте неудачници, че все на вас не ви върви, че никога няма да сте тъй щастливи… Не позволявайте да стигнете дотам, че „птичето“ да отлети от рамото ви, като сами го прогоните. Я си помислете, какво толкова й е хубаво на Калифорния, та там ги връхлитат урагани/и тези мъже, дето ръсят рози от небето, дали са толкова млади и хубави като вашия любим… Не забравяйте, че всичко си има две страни и няма нищо идеално в живота
Мисля, че майка му ме мрази…
Е, този казус „снаха-свекърва“ също е от векове. Почти всяка жена приема безусловно, че майката на любимия й я мрази, защото го е отнела от опеката й. Ако успее да е в добри отношения с нея, изглежда, че женската мъдрост е надделяла над емоциите. Така или иначе, майката има влияние над сина си във всяка възраст, защо да я настройваме срещу нас, по-добре да се съюзим. Психолозите обаче смятат, че желанието да се харесаме на свекървата повече вреди, отколкото помага на брака ни – започваме да приличаме на майка му, а не на жената, в която се е влюбил мъжът ни.
Как да се избавим от тази тревога?
Не се старайте да угаждате на майка му, за да ви хареса. Отнасяйте се с нея по-скоро като с колежка – ако сте достатъчно уверени в себе си, дори да вижда заплаха за своето място във ваше лице, тя ще започне да ви уважава и да приема, че всеки има право на гледна точка (дори как да сготви любимата манджа на любимия мъж).
Боя се, че провалих всичко…
Жените са по-дисциплинирани и по-самокритични, затова и по-често изпитват вина от мъжете, обясняват психолозите. Твърде много премислят какво ли щеше да е, ако бях постъпила не така, а иначе, прекалено внимание отделят на чуждото мнение. При развод мъжете просто казват „така се случи“ и се опитват да продължат живота си, докато жените по-дълго се питат „как стана така, как не усетих, не предвидих, аз съм си виновна“. Да се анализира ситуацията е и добре, и зле, обясняват психолозите. Изясняването на причините е положително, за да не се повтарят грешките, но ако жената прекалено емоционално и протяжно изживява несполуките, губи умението си да действа решително и да затвори една врата, за да отвори нова пред себе си.
Как да се избавим от тази тревога?
При напрегнат вътрешен диалог със самия себе си помага техниката „раздвоение на личността“, казват психолозите. Представете си, че спорят двама души – на всяка критична забележка към себе си трябва да отвръщате с убедително обяснение защо сте постъпили така. По този начин ще можете да прецените по-трезво реалната ситуация и да се отърсите от самообвиненията. Вместо да си повтаряте „как можаха, кажете си „а кой би търпял“, да речем.
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Add comment