Трябва да научите детето да не изнася семейна информация. Крайно време е, щом е на 4
Далеч от ушите
Първото правило е, че не бива да обсъждате никакви въпроси, които не искате детето да чува, в негово присъствие. Обикновено мама и тате, които си мислят „Малко е, не разбира“, остават доста изненадани.
Много грешат и като смятат, че то се е заиграло и не ги слуша. Слуша и още как, когато му е интересно или пък когато се разтревожи от дадена тема, дори и да не показва.
Спазвайте желязно това първо правило, но пак обяснете по достъпен за възрастта начин, че има теми и случки, за които не се разказва навън. Това не са тайни, просто всяко семейство си има личен живот, който не се изнася на показ не само пред познати, но и пред най-близките.
Тесният и широкият кръг
Синът или дъщеря ви ще разбере по-лесно, ако обясните за тесния и широкия семеен кръг. Подробно разкажете кой къде влиза.
Това ще е увод към уроците за дискретността. Уроци е в множествено число, защото няма да стане от веднъж. Баба, дядо, леля, чичо, братовчедите са в широкия семеен кръг, но са близки за детето, то им има доверие. Трудно му е да не споделя с тях онова, което му се струва интересно и важно. А още повече онова, което го тревожи – като например скарване между мама и тате. Затова ще се наложи много пъти да правите спокойна забележка какво не бива да се разказва, след като вече се е случило. Постепенно то ще разбере какво може и какво не може.
Не е добре обаче да предупреждавате предварително „Да не вземеш да кажеш на баба си“. Детето може въобще да не е имало намерение да каже, а вие му давате идея. Тя ще го човърка и нищо чудно да се изкуши да съобщи или да се изпусне пред баба. Даже по смешния, но всъщност неприятен за отношенията начин „Мама ми каза да не казвам…“ То не е злонамерено, но е изключително любопитно, обича да експериментира. А това влиза и в двете графи – яда видя какво ще стане, ако издам какво знам. В добавка – вашето предупреждение прилича на забрана. А всяко хлапе копнее да наруши забраните, освен ако не е много наплашено от родителите си.
„Не се фукаме и не клюкарстваме“
Като учите на дискретност, обърнете специално внимание на хваленето. Децата много обичат да се поперчат с придобивките на семейството. И запомнят удивителни неща като например колко струва някое лъскаво нещо, което сте купили, колко сте платили в ресторант, за дреха и т.н. Ако не искате тази информация да стигне до близките ви, нека и хлапето да не я знае.
Но едновременно с това го учете, че хората не говорят за пари извън семейството, а още по-малко парадират с богатство. Същото се отнася и за фукането със скъпа играчка пред други деца. Може синът или дъщеря ви да покаже колко се радва, че я има. Но не и да се хвали колко е скъпа, а мама и тате са я купили.
По някакъв начин намекнете, че дори да чуе мама и тате какво си говорят за трети лица, детето не бива да дава информация нито на въпросните лица, нито на други хора. Това е клюкарене, а то е лошо.
Както отлично знаете, най-добрите уроци идват от примера на родителите
Ако вие не се хвалите и не клюкарствате, и детето няма да го прави.
Никога не го разпитвайте и дали баба му не е казала нещо по ваш адрес, докато й е било на гости.
Ако само реши да ви разкаже нещо, постарайте се бързо да отклоните темата. Особено пък щом нещото не е особено ласкаво.
Leave a reply