Не е лесно да си родител. Да осигуриш пълноценно развитие на детето, да спазваш твърд възпитателен курс, като се изхитря-ваш да следиш за хиляди детайли
Нерядко се случва да пропускаме нещо действително важно. За съжаление, го разбираме постфактум, откривайки поведенчески нарушения и психологически проблеми у своето чедо.
Така се развива и детската агресивност. В един момент майката забелязва, че от сина й всеки ден се оплакват педагози и родители на съседски деца. Животните в квартала се разбягват, щом подушат своя мъчител на хоризонта. А жилището е затрупано от счупени играчки. Защо жизнерадостният малчуган се превръща в побойник?
Какво представлява детската агресия?
Всяка майка се е сблъсквала с агресивното поведение на своето дете. Често детската агресия предизвиква обърканост и паника у родителите. Но агресивното поведение в някои ситуации е нормално. Емоциите, които стоят зад него, трябва да се отприщят – гневът, злобата, раздразнението, страхът или обидата на детето се изливат в агресивно действие. От друга страна, с времето то трябва да се научи на социално приемливи методи за преживяване на силните негативни чувства. Следователно над агресивното поведение трябва да се работи.
В някои случаи агресията може да играе ролята на своеобразен „тревожен звънец“ за родителите. Неадекватното поведение би могло да бъде подсъзнателен „вик на душата“ на детето, негова единствена възможност да привлече вниманието към даден проблем.
Най-добре е да се започне с обикновено наблюдение: кога и при какви обстоятелства възникват агресивните изблици. Как протичат.
След известно време ще забележите закономерност в поведението на вашето дете. Опитайте се да анализирате случилото се и да определите какви причини тласкат малкия човек към агресия.
Причини за детската агресия
Семейна обстановка
Една от най-разпространените причини за детската агресия си остават различните нарушения на емоционалните вътресемейни връзки. От самото си раждане детето е напълно зависимо от родителите – не само физически, но и емоционално. Най-важните условия за хармоничното развитие и стабилното психологическо състояние на малкия човек са безусловната любов на родителите и чувството на доверие и безопасност.
За съжаление, родителите често несъзнателно нарушават тези условия, нанасяйки сериозна вреда на детската психика. Тук роля могат да играят и непоследователността в системата на поощрения и наказания, и неизпълнението на поетите обещания. Нерядко родителите просто изливат напрежението след тежкия работен ден върху своите деца, като ги лишават от вниманието, от което те имат нужда. Всички сме подложени на промени в настроението, които понякога обуславят нашето поведение. Но това е истинска катастрофа за детето, която дестабилизира неговия малък и ограничен в рамките на семейството свят.
Гневът на детето би могъл да бъде предизвикан и от некоректна критика
А колко често майките обичат да правят унизителни забележки на децата си на неподходящо място и в неподходящо време! Представете си как би се държал в такъв случай възрастен човек. Детето също разполага с напълно формирано чувство за собствено достойнство.
Не трябва да забравяме и за примера, който транслираме към децата си. Как самите ние проявяваме гнева си, владеем ли конструктивните начини за изразяване на собствените си негативни чувства.
Личностни и социални фактори
Дори и в най-нежна възраст у малкия човек могат да се наблюдават индивидуални черти, характер и темперамент. Малкият холерик ще изразява своите протести бурно и скандално, докато невръстният сангвиник ще търси възможност „да се спазари“.
Да не забравяме и за хиперактивността, свойствена на много деца. Бушуващата им енергия трябва обезателно да намира израз и приложение във външния свят. Но често енергичното дете се сблъсква със забрани и ограничения и просто няма възможност да изразходва запаса си от сили. В резултат настъпват вътрешен дискомфорт, злост от безсмислени според него ограничения. Всичко това ще тласне детето по спиралата на агресивността.
Важен е също и възрастовият фактор. Има определени кризисни периоди в развитието на детето, когато изблиците на агресия са просто неизбежни
Чрез тях се проявява неговият стремеж към самостоятелност. Традиционно критична е възрастта около 3, 7 и 12 – 14 години. Разбира се, агресията на година и половина и тази на десет години ще имат съвършено различни причини и начини на проявление.
Сред вътрешните, скритите фактори на агресивното поведение често се откроява неспособността на детето да се справи с определени чувства, предизвикани не от външни дразнители, а от вътрешното състояние като цяло. Тук могат да се посочат чувството на недоверие към света (тревога, очакване на „беда”, болезнена реакция към непознати хора и нови ситуации, страх вместо любопитство) – и като следствие идва естественото желание да се защити, като прояви агресия по отношение на околните.
При по-големите деца своя роля във формиране на агресивно поведение може да изиграят недоволството от самия себе си и занижената самооценка. Вината за това могат да бъдат прекалено високите изисквания, предявявани към детето, или ситуативният неуспех.
В социален план агресията като най-древна схема на поведение привлича детето със своята простота и ефективност
В детското съобщество с помощта на груби действия желаното се постига доста лесно. Като видят този ситуативен успех на побойника, много деца започват несъзнателно да подражават агресивната линия на поведение, определяйки я за себе си като най-късия път, водещ към успеха.
В йерархическите съобщества, състоящи се от по-големи деца, агресията става едва ли не единственият начин да се спечели авторитет пред другите и да се заемат лидерски позиции.
Предотвратяването на формирането на излишна агресия у малкия човек е напълно по силите на любящите и внимателни родители. За целта е необходимо предварително да се обмисли стратегия за общуване с детето.
Източник: www.psychologytoday.com
Leave a reply