Какво е любовта? Какво ни дава и какво ни взема? Къде да я намерим и дали всъщност не е в самите нас? На тези нелеки въпроси се опитахме да отговорим (и се загуби някъде между редовете…)
Като млад журналист често ми се налагаше да правя интервюта с творци – музиканти, писатели, актьори. Имаше един неизменен въпрос, които задавах винаги: „He ви ли е скучно да пеете/ пишете/ играете за любовта? Всички го правят… от хиляди години.“ Получавах и неизменен отговор – „не“, което пък ме караше с типично младежко пренебрежение да си мисля, че тези хора всъщност нищо ново не могат да измислят.
Сега, вече като не толкова млад журналист, не задавам този въпрос. Понеже си отговорих. И с риск да ти прозвучи високопарно и банално, ще кажа, че „да“ – любовта е нещото, на което се крепи този свят и което заслужава постоянно внимание. Виждам го всеки ден в метрото, където момче и момиче стоят прегърнати в бутаницата, на улицата, където миловидна баба изсипва остатъците си храна на уличните котки, на работа, където всяка една от нас влага цялата си искреност и желание във всеки текст, който пише. Също във всяка песен, успяла да ме развълнува, и във всяка дреха, която ме кара да се чувствам специална. Има я във всяко научно откритие, във всяко спортно постижение и във всеки мирен и благополучен изход от конфликт по света. Защото, за да се стигне дотам, някой някъде е вложил любовта си в нещото, което прави, и то се е получило. Къде обаче започва любовта? Кога разбираш, че имаш какво да дадеш? Как любовната ти емоция става пълноценна обмяна на енергия, а не вманиачено вторачване в някого? В „Пирът“ Платон твърди, че любовта се базира на слабост – обичаме, защото нещо в нас липсва, и понеже не сме способни да сме щастливи, ако сме сами. Явно затова отчаяно (а понякога несъзнателно) се мъчим да открием своята половинка и да я задържим до себе си. Източните философи обаче формулират нещата по друг начин. Според тях всеки човек притежава мъжки и женски аспекти, като мъжките отговарят за действената страна на нещата, а женските – за интуитивната. Не можеш да си пълноценна личност, ако не познаваш и не използваш както мъжките, така и женските си енергии. В книгата си „Медитации“ Шакти Гауейн казва по този повод: „Ако като индивиди не се чувствате цялостни, ако ви се струва, че оцеляването ви зависи от някой друг, вие постоянно ще се страхувате да не загубите този човек. Но дълбоко в себе си знаете, че човекът, който ви привлича, е огледало на самия вас. Всяка форма на интимни взаимоотношения е израз на опита на индивида да открие своето вътрешно равновесие между мъжко и женско начало.“ Но как се постига тази цялостност? Ами с любов. Вярвам, че ключът към щастливата любов е да обичаш себе си – да се приемеш такава, каквато си, да не презираш недостатъците си, да не прикриваш слабостите си и (прости богохулството) да не си създаваш кумири. Защото в теб самата се крие отговорът на всеки въпрос, който ще си зададеш в този живот. В теб е цялата сила и мъдрост, която ти е нужна, за да откриеш и познаеш мъжа/ жената на живота си. Стига да си честна с мечтите и желанията си и да разбереш какво наистина ти е необходимо, за да заявиш спокойно и на висок глас: „Аз съм щастлива“. А колко ти е нужно за това – малко обич, малко повече щедрост и най-вече способността да си прощаваш.
Ето и нещо вдъхновяващо за финал, което звучи като лирично отклонение, но всъщност е съвсем по темата. През 1999-а Масару Емото, японски доктор по алтернативна медицина, публикува първия том от поредицата си „Посланията на водата“. В него той споделя наблюденията си от серия емпирични опити. А те се състоят в това на редица стъкленици, пълни с вода, да се залепят написани на лист фрази. Някои от тях получили думи като „благодаря“, „ангел“, „любов“, а други – „мразя те“, „повръща ми се от теб“, „ти си идиот“. След това Емото замразил по няколко капчици от всяка стъкленица и ги изследвал под микроскоп. Разликата в получените водни кристали била изумителна – тези, до които били долепени положителни думи, бали красиви и хармонични, докато увенчаните с отрицателни изрази – разкривени и несиметрични. Според японския доктор по алтернативна медицина водата се изменя под влияние на мислите ни – позитивните вибрации подобряват качествата й, докато глобата, стресът и яростта са способни да разрушат структурата й и буквално да я умъртвят. Емото твърди, че най-благотворно й се отразяват думите „любов“ и „благодаря“. Защо ти казвам всичко това? Представи си какво би бил животът ти без водата. Спомни си, че 71% от планетата Земя е покрита с нея. И че 70% от човешкото тяло е вода. А ти обичаш ли достатъчно тялото си?
Петте стъпки към преболедуването на всички разочарования
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Leave a reply