Как да отговорите на сложните детски въпроси?

В началото те ни питат за нещо съвсем невинно, като например: „Как съм се появил на бял свят?“ После порастват и въпросите ста­ват с повишена трудност. Как трябва да разговаряме с децата си за секса и промените, които настъпват в тялото им, вижте съветите на специалистите.

1. Не само думи

С жестове, докосване, изпус­нати думи мама и татко не­волно предават на детето своя модел за сексуално поведение и общуване. Ако малчуганът вижда, че родителите му се обичат, то усвоява модела и след време подхожда с лю­бов в своите връзки. Не по- малко важно е отношението към тялото на детето. Когато го къпете, лекичко го маса­жирате, гушкате го – всичко това влияе върху развитието на сексуалността му. Именно родителите са тези, които учат детето да обича тялото си и му показват, че заслужава да бъде обичано.

Как не трябва? Не демонстрирайте, че се оби­чате с половинката си, ако от­ношенията ви в този момент не са много добри. Трудно ще излъжете детето, то си набавя впечатления и информация от жестовете ви…

2. Необходимият минимум

Децата започват да задават въпроси „за онова нещо“ във възрастта 3-6 години. Те не оч­акват от вас подробен разказ с всички „технически“ подроб­ности и детайли (това дори може да ги уплаши). Понякога те просто се нуждаят от по­твърждение на съмненията си. И когато ви попитат – „Така ли се случва?“, вие просто трябва да кажете – „Да, така!“. Затова отговаряйте кратко и по съще­ство на зададените ви въпро­си, като, разбира се, обърнете внимание дали отговорът ви е задоволил любопитството на детето. И не се безпокойте – когато се появят нови въ­проси, малчуганът ще ви ги зададе.

Как не трябва? Не отминавайте въпроса с мълчание. Защото липсата на отговори кара детето да се концентрира върху даде­на тема и да си фантазира по нея.

Не лъжете. Понякога, зада­вайки въпрос, децата просто проверяват дали ще им дадете отговора, който те вече знаят, или ще ги излъжете. Послед­ното ще разклати доверието във вас. Не четете описанията, да­дени в медицинските книги и енциклопедии. Детето трябва да знае, че е плод на вашата любов и нежност, а не просто на един механичен физически контакт!

3. Като партизани

Ако детето не ви задава не­удобни въпроси, това не оз­начава, че те не съществуват. Точно обратното, означава, че то изпитва силен интерес, но се стеснява да попита или пък чувства, че на вас ви е не­удобно да говорите с него по темата. Ако наследникът ви е на 5-6 години, бъдете уверени, че той вече знае повече, откол­кото можете да си представи­те. Но знанията му са неточни, пълни с фантазии и страхове, почерпени от разговори с връстници. Добър вариант е да купите детска книжка по темата (преди да я дадете на детето, внимателно я пре­гледайте, защото напоследък книжният ни пазар предлага и доста неприятни изненади). Най-добре прочетете книж­ката заедно, така ще можете да обсъдите и възникналите въпроси.

Как не трябва? Не започвайте разговора пре­калено рано, детето само ще покаже кога трябва да се случи това.

4. Не мога да говоря за това!

Когато детето ви зададе въ­прос във време и на място, които не са подходящи за раз­говор, обяснете му, че сега не е удобно и обещайте да пого­ворите по-късно. Но обеза­телно изпълнете обещанието си, иначе наследникът ви ще реши, че е попитал нещо лошо и вие избягвате темата. Ако по принцип ви е неудобно да говорите за това, кажете: „Трудно ми е да говоря за това, защото родителите ми никога не са ми разказвали и аз не знам как да го обясня“… След това обаче потърсете алтернатива – подходяща книга, разговор с психолог, лекар.

Как не трябва? Не избягвайте отговорите, правейки се на разсеяни или на недочули, и не казвайте „ще пораснеш, ще разбереш“.

5. Момчетата – вдясно, момичетата – вляво

След като децата навършат 7-8 г. въпросите им придоби­ват по-технически характер и те самите се чувстват по- комфортно, ако разговарят с родител от техния пол. Ако имате син, а сте самотна май­ка или пък таткото отказва да помага във възпитанието, най-добре помолете някой приятел – мъж, който да пого­вори с детето и да бъде негов довереник. Мъжът може да бъде и лекар или психолог, или някой ваш роднина.

Как не трябва? Не е препоръчително май­ката да говори със сина си по темите, свързани със секса и съзряването. Момчето може да се почувства смутено и да приеме разговора като намеса в личното му интимно прос­транство. Не карайте бащата да гово­ри със сина си, ако не иска. Резултатът няма да бъде до­бър.

6. Момичешките тайни

Когато разговаряте с дъщеря си за месечния й цикъл, не го правете сякаш става въпрос за нещо мръсно или като за наказание, което природата е дала на жените. Говорете за менструацията като за аб­солютно нормално явление, символ на зрелостта и знак, че жената вече може да ста­не майка и да износи здраво бебе. Разкажете на момиче­то как е устроено тялото му, за половите органи, за това как матката всеки месец се подготвя за евентуално за­чеване.

Как не трябва? Важно е да не закъснеете с важния разговор, но и да не избързате прекалено. Не е добре и постоянно да питате дъщеря си има ли вече цикъл или не. Ако момичето е по- слабичко, месечният цикъл може да се появи и на 14-15 години.

Не плашете дъщеря си, като й говорите за неразположе­ние и болка, защото така мо­жете да я накарате да изпитва отвращение към тялото си.

7. Посещението при гинеколога

Почти всяка девойка се стра­хува от първото посещение при гинеколога. Но когато се появи цикълът, е добре да се отиде на първи преглед. Раз­кажете на дъщеря си как точно ще протече манипулацията, обяснете, че няма нищо страш­но. Задължително потърсете лекар, който да е по-внимате­лен и тактичен. Психолозите съветват да не водите дете­то си при вашия гинеколог, въпреки че го познавате и е „проверен“.

Как не трябва? Не разказвайте страхови­ти истории за груби лекари, дори да разполагате с такива от личен опит. Не оставайте в кабине­та по време на прегледа. Затворете вратата и изчакай­те отвън.

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.