В началото те ни питат за нещо съвсем невинно, като например: „Как съм се появил на бял свят?“ После порастват и въпросите стават с повишена трудност. Как трябва да разговаряме с децата си за секса и промените, които настъпват в тялото им, вижте съветите на специалистите.
- Не само думи
С жестове, докосване, изпуснати думи мама и татко неволно предават на детето своя модел за сексуално поведение и общуване. Ако малчуганът вижда, че родителите му се обичат, то усвоява модела и след време подхожда с любов в своите връзки. Не по- малко важно е отношението към тялото на детето. Когато го къпете, лекичко го масажирате, гушкате го – всичко това влияе върху развитието на сексуалността му. Именно родителите са тези, които учат детето да обича тялото си и му показват, че заслужава да бъде обичано.
Как не трябва? Не демонстрирайте, че се обичате с половинката си, ако отношенията ви в този момент не са много добри. Трудно ще излъжете детето, то си набавя впечатления и информация от жестовете ви…
- Необходимият минимум
Децата започват да задават въпроси „за онова нещо“ във възрастта 3-6 години. Те не очакват от вас подробен разказ с всички „технически“ подробности и детайли (това дори може да ги уплаши). Понякога те просто се нуждаят от потвърждение на съмненията си. И когато ви попитат – „Така ли се случва?“, вие просто трябва да кажете – „Да, така!“. Затова отговаряйте кратко и по същество на зададените ви въпроси, като, разбира се, обърнете внимание дали отговорът ви е задоволил любопитството на детето. И не се безпокойте – когато се появят нови въпроси, малчуганът ще ви ги зададе.
Как не трябва? Не отминавайте въпроса с мълчание. Защото липсата на отговори кара детето да се концентрира върху дадена тема и да си фантазира по нея.
Не лъжете. Понякога, задавайки въпрос, децата просто проверяват дали ще им дадете отговора, който те вече знаят, или ще ги излъжете. Последното ще разклати доверието във вас. Не четете описанията, дадени в медицинските книги и енциклопедии. Детето трябва да знае, че е плод на вашата любов и нежност, а не просто на един механичен физически контакт!
- Като партизани
Ако детето не ви задава неудобни въпроси, това не означава, че те не съществуват. Точно обратното, означава, че то изпитва силен интерес, но се стеснява да попита или пък чувства, че на вас ви е неудобно да говорите с него по темата. Ако наследникът ви е на 5-6 години, бъдете уверени, че той вече знае повече, отколкото можете да си представите. Но знанията му са неточни, пълни с фантазии и страхове, почерпени от разговори с връстници. Добър вариант е да купите детска книжка по темата (преди да я дадете на детето, внимателно я прегледайте, защото напоследък книжният ни пазар предлага и доста неприятни изненади). Най-добре прочетете книжката заедно, така ще можете да обсъдите и възникналите въпроси.
Как не трябва? Не започвайте разговора прекалено рано, детето само ще покаже кога трябва да се случи това.
- Не мога да говоря за това!
Когато детето ви зададе въпрос във време и на място, които не са подходящи за разговор, обяснете му, че сега не е удобно и обещайте да поговорите по-късно. Но обезателно изпълнете обещанието си, иначе наследникът ви ще реши, че е попитал нещо лошо и вие избягвате темата. Ако по принцип ви е неудобно да говорите за това, кажете: „Трудно ми е да говоря за това, защото родителите ми никога не са ми разказвали и аз не знам как да го обясня“… След това обаче потърсете алтернатива – подходяща книга, разговор с психолог, лекар.
Как не трябва? Не избягвайте отговорите, правейки се на разсеяни или на недочули, и не казвайте „ще пораснеш, ще разбереш“.
Момчетата – вдясно, момичетата – вляво
След като децата навършат 7-8 г. въпросите им придобиват по-технически характер и те самите се чувстват по- комфортно, ако разговарят с родител от техния пол. Ако имате син, а сте самотна майка или пък таткото отказва да помага във възпитанието, най-добре помолете някой приятел – мъж, който да поговори с детето и да бъде негов довереник. Мъжът може да бъде и лекар или психолог, или някой ваш роднина.
Как не трябва? Не е препоръчително майката да говори със сина си по темите, свързани със секса и съзряването. Момчето може да се почувства смутено и да приеме разговора като намеса в личното му интимно пространство. Не карайте бащата да говори със сина си, ако не иска. Резултатът няма да бъде добър.
- Момичешките тайни
Когато разговаряте с дъщеря си за месечния й цикъл, не го правете сякаш става въпрос за нещо мръсно или като за наказание, което природата е дала на жените. Говорете за менструацията като за абсолютно нормално явление, символ на зрелостта и знак, че жената вече може да стане майка и да износи здраво бебе. Разкажете на момичето как е устроено тялото му, за половите органи, за това как матката всеки месец се подготвя за евентуално зачеване.
Как не трябва? Важно е да не закъснеете с важния разговор, но и да не избързате прекалено. Не е добре и постоянно да питате дъщеря си има ли вече цикъл или не. Ако момичето е по- слабичко, месечният цикъл може да се появи и на 14-15 години.
Не плашете дъщеря си, като й говорите за неразположение и болка, защото така можете да я накарате да изпитва отвращение към тялото си.
- Посещението при гинеколога
Почти всяка девойка се страхува от първото посещение при гинеколога. Но когато се появи цикълът, е добре да се отиде на първи преглед. Разкажете на дъщеря си как точно ще протече манипулацията, обяснете, че няма нищо страшно. Задължително потърсете лекар, който да е по-внимателен и тактичен. Психолозите съветват да не водите детето си при вашия гинеколог, въпреки че го познавате и е „проверен“.
Как не трябва? Не разказвайте страховити истории за груби лекари, дори да разполагате с такива от личен опит. Не оставайте в кабинета по време на прегледа. Затворете вратата и изчакайте отвън.
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Add comment