Калохортусът вече може да се намери и у нас, въпреки че идва от пустинните и планинските райони в северната част на Америка. Родът включва около 6о вида многогодишни растения, отнасящи се към сем. Лилиуми.
Калохортус бял с жълта украска
Само половината от тях може да бъде отглеждана като декоративна. В почвата растенията оформят луковица, в която се натрупват резервни хранителни вещества. Благодарение на това те успяват да се справят с най-неблагоприятните условия в района, който населяват.
Калохортус лилав
Стъблата са изправени, слабо разклоняващи се. На височина достигат от ю до 80 см. Листата биват 2 вида. Едните са тесни, линейни, подобни на листата на житните растения, другите – ланцетно удължени, приземни и стъблени. Стъблата и разклоненията най-често завършват с по един цвят и много рядко – с по няколко. Те не са съставени от чашелистчета и венчелистчета, а представляват типичен околоцветник с по 6 листчета. Трите външни са по-дребни, зеленикаво оцветени. Вътрешните три обаче са едри, много пищно обагрени. По дъното в основата има нектарна трапчинка. При някои от видовете дъговидно се очертава петно с контрастна багра от основната. Това прави цветовете много оригинални. Тичинките са 6. Плодникът е седящ. Плодната кутийка е тригнездна.
Калохортус червен
В Европа вече се отглежда прекрасният калохортус (С. venustus), който се среща из пустинните, песъкливо-глинести, варовити места в планините на Калифорния. Яркожълтият калохортус (С. Luteus) пък може да се срещне дори по ливадите и покрайнините на горите, благодарение на което успява да се култивира при подобни условия. Друг ценен вид е белият калохортус (С. albus), който често се използва като изходен материал при селекциониране на нови сортове.
Калохортус бял
Местоположение
Калахортусите не са трудни за отглеждане. Те изискват почвата да е лека, пропусклива, за да не задържа излишна вода. Понасят ниските температури през зимата. Рано цъфтящите може да бъдат мулчирани.
Размножаване
Най-лесно растенията се размножават чрез луковични. Те се засаждат през есента, на разстояния от ю до 20 см помежду им в зависимост от височината на растенията. Образуват семена, които също може да бъдат използвани, но трябва да се стратифицират. Цъфтят в различни срокове през пролетта. След прецъфтяване и изсъхване на листата луковичните се изваждат, сортират и подсушават. През цялото лято се съхраняват на сухо място.
Leave a reply