Нашето тяло постоянно сигнализира за своите проблеми, само че човекът далеч невинаги чува тези сигнали
Или ги чува, но не им придава значение. Ако тялото ни можеше да говори, нямаше да се налага да гадаем и да предполагаме какво се случва с него.
Уви, нашето тяло не умее да говори така разбираемо. То може само да подава сигнали: болка и гадене, сънливост, дискомфорт, чувство на глад, тежест в стомаха и т. н. Ние можем да разбираме тези сигнали и дори да предприемаме полезни действия за облекчаване на състоянието си. Но с това, за съжаление, възможностите за конструктивен диалог често се изчерпват.
В останалите случаи, когато болестта се развива безсимптомно (а именно така се случва в началния стадий на повечето заболявания), тялото няма подходящ начин да ни каже това. Например заболяване на кръвта. Може ли кръвта да боли? Не! Тя боледува, но не боли. Болката е симптом, а симптомите са „език”. Ако няма симптоми, няма и „думи”, с помощта на които тялото може да ни съобщи за своя проблем. Ако •няма подходящи „думи” за обяснение на своя проблем, то ще търси други възможности „да поговори” с вас.
РЕЧТА НА ОРГАНИТЕ
Нашият организъм е много умен, така че ако няма друг начин да достигне до нас, той започва… да учи езика. Тоест заявява за своите проблеми практически в прав текст. Вслушайте се внимателно в себе си и в своите близки: „Гади ми се от всичко”, „Боде ми очите”, „Злобата ме задушава”, „Късам си косите”, „Приемам присърце”, „Преглъщам обидата“… Смята се, че човек подсъзнателно избира думи и фрази, които най-точно описват физическото му състояние. Психолозите наричат подобни изрази „реч на органите”. Не е задължително, разбира се, човекът, който е „кръвно обиден”, непременно да има някакво заболяване на кръвта.
Но ако фразата се повтаря постоянно, трябва да се обърнете към лекар, тъй като вероятността от развитие на заболяването е доста висока.
Понякога „речта на органа” предупреждава за болестта. Понякога посочва причината, предизвикала неразположението.
ЗАДЪХВАНЕ НАСЪН
Още един метод, позволяващ на тялото да общува със своя собственик, са сънищата. Речта е съзнателна и човек трудно може да предположи, че някои думи или фрази всъщност се произнасят от черния дроб или от далака. Сънищата са нещо друго. Те, за разлика от „речта на органите”, не са продукт на съзнанието, така че собственикът на тялото много по-лесно може да повярва на тайния им смисъл и на предсказателната им същност.
Съвременните изследвания потвърждават, че в сънищата действително могат да се открият съобщения за различни заболявания. Учените от десетилетия изследват сънищата и са установили, че често болестта се присънва много по-рано, отколкото се проявяват първите признаци. Например гастритът може да се присъни месец преди появата на симптомите, заболяванията на белия дроб и сърцето – няколко месеца по-рано, а злокачественият тумор – повече от година преди началото на формирането му!
Болестта се определя по характерното съдържание на сънищата. Например в случай на заболяване на белите дробове човек сънува, че потъва, че е затрупан със земя, че се задушава или е заседнал в тесен отвор на нивото на гърдите.
Така с помощта на анализа на сънищата могат да се установят симптомите на болестта дълго преди физическото им проявление, да се предотврати или да се лекува болестта в най-ранния й стадий.
ХАПВА МИ СЕ СЛАДКО
През 1928 година психологът Клара Дейвис провежда експеримент, в който бебета са хранени изключително по тяхно желание. Никакви „лъжичка за мама, лъжичка за татко”. Ако не искат да ядат каша, няма да го правят. Харесва им ябълково пюре? Нека си хапнат пюре – пълна свобода на избора. Когато експериментът завършва, Дейвис анализирала вкусовите предпочитания на малките деца и открива, че храненето при тях е идеално балансирано.
Защо? Защото бебето (за разлика от възрастния) избира продуктите изключително по вкусовите усещания. То не се вълнува нито от красивата опаковка, нито от калорийността. Не знае как изглежда продуктът и как се нарича. Само вкус! А вкусът изцяло се регулира от тялото, което усилва едни усещания и притъпява други в зависимост от своите потребности. На тялото са нужни витамини, белтъчини, въглехидрати, мазнини, фибри. И ако нещо не достига, вкусовата потребност се променя по такъв начин, че организмът да получи необходимите му хранителни вещества.
Вкусовите сигнали са още една забележителна възможност за диагностика и профилактика на заболяванията. Ако такъв сигнал се повтаря със завидно постоянство (непрекъснато ти се яде нещо солено, сладко, кисело или люто), той може да се окаже признак на дефицит на дадено хранително вещество, което често води до сериозни заболявания. В случай на дефицит на йод например се развива хипотиреоза (болест на щитовидната жлеза). Така че бъдете внимателни към вкусовите си нак на дефицит на дадено хранително вещество, което често води до сериозни заболявания. В случай на дефицит на йод например се развива хипотиреоза (болест на щитовидната жлеза). Така че бъдете внимателни към вкусовите си предпочитания: те могат да предотвратят много заболявания.
Leave a reply