Ако искате да възпитате уверено и силно дете, прочетете това!

промоции

Предизвикателства се приемат и без да се излиза от зоната на комфорт. За да е уверено детето не е нужно да прави чудеса от смелост и храброст

Обичате да повтаряте на сина или дъщеря си любимия съвет на специалистите по личностно развитие – че трябва да приема предизвикателства и да излиза от зоната си на комфорт, за да постига успех. Съветът е правилен, но е силно митологизиран. Безрезервното му следване води до стрес и изтощение. Вашата родителска отговорност е да предупредите детето си, че като излиза от зоната си на комфорт, не бива да влиза в зоната на паника. Иначе казано, да не приема повече и по-големи предизвикателства, отколкото има възможност да пребори.

Понеже тази мантра с излизането се повтаря от десетилетия и я е чул всеки амбициозен човек, експертите улавят през последните години интересна тенденция. Мнозина професионалисти, които искат да се развиват и да правят кариера, признават, че изпадат в другата крайност – ако отхвърлят предизвикателство, се чувстват разочаровани от себе си. То ги плаши, може би съвсем правилно не са го поели, но им е гузно и ги мъчи мисълта, че са пропуснали възможност за израстване. За тях мантрата се е превърнала в принцип, в непоклатима вяра, че е единственият начин да се самоусъвършенстват. Резултатът често е т.нар. прегаряне. Никой не може да живее, изправен непрекъснато срещу предизвикателства. Има много моменти, когато е разумно да си остане в зоната на комфорт, т.е. там, където се чувства сигурен.

Точно това трябва да научи вашият тийн, особено ако е от амбициозните

Иначе има опасност да живее в хроничен стрес, защото не казва „не“ дори на плашещи възможности. Или пък в хронично неудовлетворение от себе си, ако си позволи да ги отхвърли.

Съвременната култура издига на пиадестал излизането от зоната на комфорт и го представя едва ли не като прост кураж, а то е доста по-сложно. Когато предизвикателство е човек да се заеме с нещо непознато, не става дума само за преценка на рисковете дали ще успее или няма да успее. Много често смелостта да опита, като си направи добри стратегия и план, водят до постигане на нещо, което е смятал за невъзможно. Но това се случва само когато излиза от зона на комфорт, без да влиза в зона на паника, обяснява Анди Молински, професор по организационно поведение в бизнес училището на университета „Брандис“. Тайната е да се прецени оптималното ниво на дискомфорт. Според Молински има три зони.

Зоната на комфорт е онази, в която се чувствате в позната обстановка и не се безпокоите дали можете да се справяте

Втората е „разтегнатата “ зона, в която изпитвате неудобство, но то може да бъде преобразувано в мотивация и производителност. В третата зона обаче задачата надскача прага на вашите възможности, вие не сте в състояние да се справите и ви обхваща паника.

Оптималното ниво на дискомфорт е в зоната на разтягане. За да стигне до нея, а не до зоната на паника, синът или дъщеря ви трябва много внимателно да подбира предизвикателствата. Трябва да е сигурно, че разполага с нужните способности, време и енергия, за да се справи с тях. Това е трудно не само за неопитния тийн, а и за зрял човек. А като се прибави и присъщата за пубертета склонност към експерименти и авантюри, онази мантра за задължително излизане от зоната на комфорт може да бъде доста опасна.

Вашата задача е да подскажете на детето си, че има два въпроса, които винаги трябва да си задава, за да разбере в коя зона влиза и да увеличи шансовете си за успех. Преди да вземете решението да излезете от зоната си на комфорт, непременно се запитайте дали сте подготвени за това и дали сега е правилният момент да го направите, съветва Анди Молински.

Ако тийнът иска да следва в германски университет, обаче не знае добре немски език, то е ясно, че трябва да започне да го учи

Но щом няма да може да отдели нужното време и внимание, понеже е затрупан с други задачи, ще се окаже в твърде високо ниво на дискомфорт, което не може да издържи. Не бива да се подценява отговорът на нито един от двата въпроса и те трябва да се разглеждат във взаимовръзка, обяснява професорът.

Това е по-лесно от следващото – определянето на т.нар. толерантност към дискомфорт. Тя е различна при всеки. Зависи в това число и от характера – примерно за тийна, който е интроверт, общуването с много хора е по-голямо предизвикателство от-колкото за екстроверт. Зоната на разтягане за един човек може да бъде зона на паника за друг. За да разбере тийнът докъде се простира едната и другата, трябва да опознае добре себе си, а това изисква да експериментира и да поема рискове. Така че се примирете – методът „проба-грешка“ е неизбежен и необходим.

Излизането от зоната на комфорт може да доведе до личностно израстване и успех, но прекомерното разтягане може да донесе негативни последствия

Едната вероятна причина е лоша преценка на способностите и на ситуацията, другата е загърбването на индивидуалността. Ако човек иска да си гарантира успех при излизането от зоната си на комфорт, трябва да подходи към този процес по начин, който е естествен за него, подчертава Анди Молински. Затова приемете, че като родители можете малко да помогнете на тийна да опознае собствената си идентичност, силните си и слаби страни, нивото си на толерантност към дискомфорт. Но не можете да му дадете рецепта. Постепенно той сам ще свикне да преценява докъде се простира зоната му на разтягане.

Засега най-важното е да обясните на тийна, че прословутато поемане на предизвикателства и излизане от зоната на комфорт не е проста работа и води до успех само когато не стига от зоната на паника.

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар