Заекването – да открием причината и да я отстраним

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Как и кога се проявява и с какво родителите могат да помогнат на детето да преодолее това свое затруднение?

Нe съществува единно схваща­не за проблема със заекване­то. Най-разпространеното за появата му е нарушен темп, ритъм, плавност на реч­та. Причините се делят на предразполагащи към заекване (органично поражение на централната нервна система, пол, левичарство, прека­лено бърза и неразбираема реч на хората около детето, холерици и меланхолици също са предразположени и т.н.) и предизвикващи го.

Препъникамъчета на гладката реч

Заекването се появява между 2 и 4-5-годишна възраст. В този период активно се разви­ва фразовата реч на детето и тя става уяз­вима под влиянието на различни неблаго­приятни фактори. Симптомите се проявяват неравномерно през целия живот. Например във важни ситуации за детето – изява пред публика в детската градина или при про­блем по време на игра на двора, заекването ще е по-изявено, а при общуване с близки – слабо или изобщо може да липсва. Според лекарите, ако заекването се е про­явило в ранна възраст, на по-късен етап също може да се върне, макар и детето да е говорило гладко години наред.

Първи признаци

Основен симптом на заекването е потре­перването на лицевите мускули, на тези на езика, устните и на дихателния апарат на детето. По характер заекването е:

  • клонично – когато детето повтаря един звук или сричка „о-о-отивам“;
  • тонично – мъникът просто не може да започне да говори;
  • и смесено – прявяват се и двете гореизброени.

Ти ще забележиш и други признаци на за­екването. Например, преди да започне да разказва някоя случка, детето извършва определено действие – почес­ва се по ухото или почуква с ръка.

Личностни промени

Заекващото дете осъзнава и преживява болезнено този свой недостатък. То дори може да откаже да комуники­ра с близките си, а в бъдеще да има трудности при избора на професия. Самооценката на малкото също е понижена, въпреки че преживяванията му не винаги са адекватни на тежестта на проблема. Не случайно логопедите са на мнение, че при заекването страда не толкова речта, кол­кото личността на човека. Още един признак на заек­ването е така наречената логофобия – страх и притес­нение от речта в напечени ситуации.

Бъди внимателна!

Колкото по-рано забележиш откло­нения в говора на детето и се обър­неш към специа­лист, толкова по- големи шансове има корекцията да е успешна и заекване­то да бъде преодоля­но. А и самата ти мо­жеш да съдействаш за отстраняването на проб­лема. Според честотата заекването е ранно (свежо), което се проявява в рамките на две седмици, и такова, което се повява на повече от две.

● При първото е много важно да организираш специален режим за „ограничаване на речта“. В течение на няколко дни предпазвай детето от силни впечатления и емоции – както отрицателни, така и положителни.

● Промени дневния ви режим. По-добре е да не го събираш с буйни, лесновъзбудими и активни деца. Гос­тите в този период също не са добре дошли. Ако имаш възможност, заве­ди мъника сред природата, прекарай­те известно време на вилата или при баба на село.

● Задължително следи за собствения си говор. Той трябва да е спокоен, ба­вен и отчетлив, тих и леко напевен.

● Лекарите препоръчват да удължиш дневния и нощния сън на детето. А телевизорът, компютърът и подобни развлечения са абсолютно забранени.

● Внимавай за здравословното хране­не на малкото – супи, плодове, зелен­чуци и т. н.

● Играйте на игри, които не изис­кват речева активност – рисувайте, апликирайте, редете домино и др. В този период е добре детето да играе със стари, и познати играчки, разказ­вай му вече четени книжки. Новите впечатления остави за бъдещ пери­од. Логопедите също препоръчват да играете заедно на „мълчанка“, на подводни пътешествия, въобра­жаеми екскурзии по картинки и т.н. При такъв режим, съче­тан с медицинско лечение, „свежото“ заекване може да бъде преодоляно. При затвърдилото се обаче подобни мерки едва ли ще са ефективни. В този случай е задължително специа­лист да проведе комплексно корекционно лечение с детето.

Великите пелтеци

Можем да те утешим с напомнянето, че човечеството е събрало доста звезд­на компания от заекващи. Като започ­нем от Демостен и Езоп и продължим с автора на безсмъртната Алиса – Луис Карол. Уилям Съмърсет Моъм, който в едно от своите произведения се описва като недъгав, вместо заек­ващ, също е пелтечил. Явно обаче приписаният недъг му се е сторил по- малко унизителен от този, от който е страдал. Мерилин Монро пък пре­връща дефекта в ефект. На екрана тя крие заекването с тежко дишане, вик или с друга емоция и може би точно това я прави звездата, която всички познават. А Жерар Депардийо дори

не се опитва да го прикрива – както се получи, така :). Е, кой ще отре­че, че на него му се получа­ва великолеп­но. Списъкът може да бъде продължен с Чърчил, Дарвин, Нютон…

Рецептата на Демостен

Демостен заеквал от детството си и произнасял неправилно звуците, но имал огромно желание да стане извес­тен оратор. За да постигне целта си, той пълнил устата си с камъчета или орехчета, като по този начин трени­рал мускулите на речевия апарат. А за да превъзмогне притеснението си да излиза пред публика, отивал на брега на шумното море и си представял, че това е недоброжелателна аудитория, пред която трябва да декламира текс­товете си отчетливо и внимателно, без да обръща внимание на шума. После тичал из полетата, рецитирайки дълги стихотворения.

Не те съветваме да следваш неговата рецепта :), а само да обърнеш внима­ние навреме на речевите проблеми на детето и да вземеш необходимите мерки.

сп. „Моето дете”

 

 Съвети за профилактика в детската възраст

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар