Полиантовата роза, далията и цинията са едни от често срещаните градински цветя, но малко хора са запознати с подробности за отглеждането им. Ако обичате цветята, това четиво е за вас!
Полиантова роза
Червена роза
Полиантовите рози цъфтят продължително време, но затова си искат своите грижи до последно. Текущата е известна – редовно отстраняване на цветовете, които са видимо завехнали. Същевременно храстът трябва да се почиства периодично от хилавите и наранените клонки, а също и от появили се диви издънки на подложката. Сега премахването на прецъфтелите цветове става съчетано с отрязване на носещите ги леторасти до първите добре развити пъпки, от върха надолу. Именно от тях ще израснат младите филизи, които до седмица- две ще дадат нови пленяващи цветове.
Полиантова роза Айсберг
Подхранването с минерален или добре угнил оборски тор и регулярното поливане на храста ще съкрати времето за разцъфтяване. Отпадните клонки използвайте за вземане на зелени резници – с петичка и до 3-4 листа. Избирайте ги от узрели клонки с къси междувъзлия, като връхната част трябва да премахнете. Заложете резниците в песъчлива смеска и ги похлупете със стъкло (или в прозрачен плик), за да се поддържа висока влажност на въздуха.
Циния
Различни цветове циния
Грациозно слънчево цвете с ярки и големи цветове е цинията (Zinnia elegans). Разнообразието от багри наистина е неизчерпаемо. Нюанси на жълтото и розовото, на оранжевото и червеното, на кремавото и бледозеленото се преливат с нежен финес. Само синьото липсва, но се говори за успехи на селекционерите и при този цвят.
Красива червена циния
Цинията понася лесно високите температури и сухия летен въздух, но трябва да се полива редовно, за да не избледнява яркостта на цветовете. Цветният килим ще остане пъстър и свеж чак до падането на сланите, ако заедно с водата внесете и дървесна пепел – около 2 лопати на 10 л вода. Разрохквайте повърхностно при всяко образуване на почвена корица. Особеното на кралската е, че централното стъбло има няколко странични разклонения с готови за разтваряне пъпки. След завяхване на основния цвят, прекършете носещото стъбло, за да се активизират пъпките в разклоненията и да отворят изящните си цветове. Свежите цветове пък са много трайни и букетите от цинии траят до месец във вазите, така че можем да се радваме на тях и у дома.
Далия или гергина
Различни цветове далия
Много от сортовете гергини (Dalia variables) разкриват пълното си великолепие и запленяващ чар през есента. Сравнително студоустойчиви са и ако им се осигури подслон от сланите, могат да дефилират с прелестните си цветове до настъпването на зимата. Засега поддържайте почвата умерено влажна, като не бива да се допускат двете крайности – преовлажняване и засушаване.
Нежна розова далия
Осигурявайте въздухопроницаемост чрез периодично повърхностно (плитко) разрохкване на почвата. Високите сортове трябва да привържете към подпорни колчета, за да се елиминира вероятно счупване на стъблото при по-силни пориви на есенните ветрове.
Далия в нежни цветове
Специфичната за гергините практика е свързана с особеностите на стъблата им. Първият разтворен цвят е от цветната пъпка на главното стъбло. Обикновено едно растение не е в състояние да изхрани напълно останалите два цвята – по един от близките разклонения. Ако премахнете пъпката с най-къса дръжка, страничните две пъпки ще се захранят нормално и от тях ще разцъфтят не един, а два едри и кичести цвята.
Leave a reply