Как се чувства един мъж, когато…

…ПРАВИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА БРАК

Моментът на Предложението наистина е много важен, но не защото треперим от страх какъв отговор ще получим. Да! Аз знам отговора. Струва ми се, че ако не го знаеш, значи не познаваш достатъчно добре жената, за да й предлагаш брак. А аз те познавам. Или поне се опитвам да те разбирам през цялото време. Може би изпитвам малко страх от задачата пред мен. Трябва да е специално, трябва да е наше, да е запомнящо се, да съдържа есенцията на отношенията ни. И понеже никога не е имало любов точно като нашата, такова предложение трябва да не се е случвало и да не се случи в историята на правенето на предложения – докато брак бракува. Много от нас, поради нуждата от възбуда или безпомощността пред задачата, избират екстремни варианти като предлагане пред стадион от хора или ята от риби. По време на самото действие главното чувство е напрежението на дърворезбаря или електротехника – мислено прехапване на език, внимателни движения и немигане. Хем всичко да стане точно по план, хем, ако можем, и ние да изпитаме удоволствие. Тази възбуда е много мъжка. Имам нужда от нея, за да правя безразсъдно мъжки неща като деца или покупки. Или семейство. Това е истинският миг на обвързването. Въпросът „Ще се омъжиш ли за мен“? означава „Аз избрах едно бъдеще. Може би най-доброто, но все пак само едно“. Свободата да избирам вече става избрана свобода. От това също се страхувам. Свикнал съм да съм подвижен, избухващ и отдръпващ се. А ето, двете ми мъжки същности се сблъскват – подвижната и силната. „Ще направиш ли мъж от мен?“

…ГО УВОЛНЯТ

Уволнението удря като стокилограмов чук. Няма никакво значение как ще ти го съобщят – след тъпи обяснения, след лавина от негативни оценки и високи децибели или пред колегите, като част от онзи списък, за който се носят легенди от месеци. Първото, което си казваш, е да запазиш самообладание. Важно е, защото присъдата е вече прочетена и няма какво да направиш, освен да съхраниш достойнството. Действията ти са изцяло машинални, лишени от всякаква мисъл Цялата енергия е съсредоточена в картините от досегашния ти живот: веселите събирания с компанията, среднощните запои и сутрешните главоболия, колата, кредитната карта, ските, фитнеса, вестника. И в момента ти отнемат всичко, защото колкото и да е тъпа и гадна, именно работата ти е била гарантът за живота ти. Точно тук изниква въпросът: „Защо аз? Не можеше ли да уволнят Пешо? Той не върши никаква работа! И защо въобще го държат… Или Георги? Аз съм от повече време тук.“ Поглеждаш ги – и двамата имат онова съжаление в погледа, както и всички останали наоколо. И тъкмо когато между зъбите ти са най-мръсните приказки на земята, ти просветва, че тези хорица не са виновни. Напротив, изведнъж ти стават жалки, защото остават в тъпия офис, зад очуканите бюра и старите компютри. А ти, ти си свободен! В крайна сметка си добър специалист. „Ще си почина месец-два, пък после ще видим.“ И вече си накарал трима да ти завидят. Важното е, че си тръгваш като победен.

…ГО ЗАРЕЖАТ

Мисля си, че трябва да стана, да отида в любимия ми бар, да се напия с приятелите ми, да звънна на момичето, с което само флиртувахме. Мисля си, че трябва да потисна ужасното свиване в корема и затрудненото дишане, както и мисълта с кого, по дяволите, е тя, с какво е по- добър от мен, откога спи с него. Няма как да се лъжем. Чувстваш се като изтривалка, предмет от нейната къща, който отдавна се е канила да изхвърли и най-накрая е намерила време да занесе до кофата. .Мисля си, че тя ще го обича повече, задължително! Мисля си какъв глупак съм бил. Защото тя обезателно ще се опитва да ме накара да се почувствам така. Когато ме заряза последната ми приятелка, вместо да се напия по шаблон с добри приятели, те ме заведоха на клуб. Също толкова неловко е, като да пуснеш клоун на погребение. Исках да се махна, но нямаше къде, тъй като се чувствах по-самотен дори от бездомник. След 5 минути размисъл се огледах в заведението и срещнах най-засмения и обезоръжаващ поглед. С абсолютно нищо за губене и без задръжки заговорих момичето притежател. След 2 часа имах чувството, че съм най-щастливият човек на земята.

Когато 5 години по-късно и с това момиче приключихме взаимоотношенията си, вече знаех, че всичко на този свят е временно, особено лошото настроение. Затова не излизам, за да се напия, не звъня на колежката, с която флиртувам. Вместо това си лягам, на сутринта ставам рано, задължително закусвам добре и си напомням, че официално съм свободен и съм супер пич, и всичко весело започва точно сега. Изгубвам една жена, печеля всички останали.

5-те най-гадни начина да го зарежеш

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.