Как се чувства един мъж, когато…

…ПРАВИ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА БРАК

Моментът на Предложението наистина е мно­го важен, но не защо­то треперим от страх какъв отговор ще получим. Да! Аз знам отговора. Струва ми се, че ако не го знаеш, значи не позна­ваш достатъчно добре жена­та, за да й предлагаш брак. А аз те познавам. Или поне се опит­вам да те разбирам през цялото време. Може би изпитвам мал­ко страх от задачата пред мен. Трябва да е специално, трябва да е наше, да е запомнящо се, да съдържа есенцията на отноше­нията ни. И понеже никога не е имало любов точно като наша­та, такова предложение трябва да не се е случвало и да не се слу­чи в историята на правенето на предложения – докато брак бра­кува. Много от нас, поради нуж­дата от възбуда или безпомощ­ността пред задачата, избират екстремни варианти като пред­лагане пред стадион от хора или ята от риби. По време на само­то действие главното чувство е напрежението на дърворезбаря или електротехника – мислено прехапване на език, внимателни движения и немигане. Хем всич­ко да стане точно по план, хем, ако можем, и ние да изпитаме удоволствие. Тази възбуда е мно­го мъжка. Имам нужда от нея, за да правя безразсъдно мъжки неща като деца или покуп­ки. Или семейство. Това е истински­ят миг на обвърз­ването. Въпросът „Ще се омъжиш ли за мен“? означа­ва „Аз избрах едно бъде­ще. Може би най-доброто, но все пак само едно“. Свободата да избирам вече става избрана сво­бода. От това също се страху­вам. Свикнал съм да съм подви­жен, избухващ и отдръпващ се. А ето, двете ми мъжки същно­сти се сблъскват – подвижната и силната. „Ще направиш ли мъж от мен?“

…ГО УВОЛНЯТ

Уволнението удря като стокилограмов чук. Няма никакво значение как ще ти го съобщят – след тъпи обяснения, след лавина от негативни оценки и високи децибели или пред колегите, като част от онзи списък, за който се носят легенди от месеци. Първото, което си казваш, е да запазиш самообладание. Важно е, защото присъдата е вече прочетена и няма какво да направиш, освен да съхраниш достойнството. Действията ти са изцяло машинални, лишени от всякаква мисъл Цялата енергия е съсредоточена в картините от досегашния ти живот: веселите събирания с компанията, среднощните запои и сутрешните главоболия, колата, кредитната карта, ските, фитнеса, вестника. И в момента ти отнемат всичко, защото колкото и да е тъпа и гадна, именно работата ти е била гарантът за живота ти. Точно тук изниква въпросът: „Защо аз? Не можеше ли да уволнят Пешо? Той не върши никаква работа! И защо въобще го държат… Или Георги? Аз съм от повече време тук.“ Поглеждаш ги – и двамата имат онова съжаление в погледа, както и всички останали наоколо. И тъкмо когато между зъбите ти са най-мръсните приказки на земята, ти просветва, че тези хорица не са виновни. Напротив, изведнъж ти стават жалки, защото остават в тъпия офис, зад очуканите бюра и старите компютри. А ти, ти си свободен! В крайна сметка си добър специалист. „Ще си почина месец-два, пък после ще видим.“ И вече си накарал трима да ти завидят. Важното е, че си тръгваш като победен.

…ГО ЗАРЕЖАТ

Мисля си, че трябва да стана, да отида в любимия ми бар, да се напия с приятелите ми, да звън­на на момичето, с което само флиртувахме. Мисля си, че тряб­ва да потисна ужасното свиване в корема и затрудненото диша­не, както и мисълта с кого, по дяволите, е тя, с какво е по- добър от мен, отко­га спи с него. Няма как да се лъжем. Чувст­ваш се като изтри­валка, пред­мет от нейната къща, който отдавна се е канила да изхвърли и най-накрая е наме­рила време да занесе до кофата. .Мисля си, че тя ще го обича пове­че, задължително! Мисля си какъв глупак съм бил. Защото тя обеза­телно ще се опитва да ме накара да се почувствам така. Когато ме заряза последната ми приятел­ка, вместо да се напия по шаблон с добри приятели, те ме заведоха на клуб. Също толкова неловко е, като да пуснеш клоун на погре­бение. Исках да се махна, но няма­ше къде, тъй като се чувствах по-самотен дори от бездомник. След 5 минути размисъл се огле­дах в заведението и срещнах най-засмения и обезоръжаващ поглед. С абсолютно нищо за губене и без задръжки заговорих момиче­то прите­жател. След 2 часа имах чувството, че съм най-щастливият човек на земята.

Когато 5 години по-късно и с това момиче приключихме взаимоотношенията си, вече знаех, че всичко на този свят е времен­но, особено лошото настроение. Затова не излизам, за да се напия, не звъня на колежката, с коя­то флиртувам. Вместо това си лягам, на сутринта ставам рано, задължително закусвам добре и си напомням, че официално съм сво­боден и съм супер пич, и всичко весело започва точно сега. Изгуб­вам една жена, печеля всички останали.

5-те най-гадни начина да го зарежеш

 

 

 

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар