Много учени правят различни изследвания, за да установят какво е подходящото количество месо, което трябва да консумираме, за да ни бъде от полза.
Това са храни-боклуци
През есента на 2015 г. Световната здравна организация (СЗО), на базата на авторитетни научни данни, включи продуктите от червено месо (саламите, кренвиршите, надениците и всички преработени продукти отдавна са обявени за храни-боклуци) в списъка с опасни канцерогени, заедно с азбеста и цигарите. Доста шокиращо. Но да видим с какво все пак е вредно и с какво е полезно месото и дали става дума за отказване от него, или по-скоро за повече внимание към количествата, които консумираме.
Против месото
Едно от най-мащабните проучвания в САЩ изяснило, че хората, които предпочитат бяло, а не червено месо, са изложени на по-малък риск от развитие на рак и сърдечносъдови заболявания. А при онези, които не са яли месо, процентът смъртност е още по-малък.
Учените от Оксфорд също стигнали до извода, че при хората, които са консумирали червено месо или месни полуфабрикати повече от 4 пъти седмично, рискът от развитие на рак бил с 42% по-висок в сравнение с онези, които са хапвали само една порция седмично (или по-малко). Но нека все пак отбележим допълнителните условия, които учените поясняват. Те забелязали следното: хората, които обичат месо, обикновено пушат, употребяват повече алкохол и по-рядко спортуват. Според някои анализатори всъщност е доста трудно да се разграничи въздействието на различните фактори.
Червено и бяло
Време е да уточним, че в черния списък на СЗО попаднало именно червеното месо – т.е. месото от млекопитаещи и птици, което има червен оттенък заради наличието на белтъка миоглобин. Например при заешкото месо съотношението е 40% червено спрямо 60% бяло месо, като с порастването на животното бялото месо се увеличава. При пилешкото за бяло се приемат гърдите, а за червено – бутчетата. А телешкото, агнешкото и свинското са изцяло червени меса. Но свинското притежава свойства, за които много хора не се досещат.
В полза на свинското
Макар да се смята за по-тлъсто месо, свинското се храносмила по-лесно от агнешкото и телешкото. Освен това то съдържа по-голямо количество витамин ВЗ – ниацин.
Учените от Университета в Цюрих провели опити с кръгли червеи и лабораторни мишки и установили, че въвеждането на ниацин в организма им увеличава продължителността на живота им с 10%. Според научния екип, витамин ВЗ може да въздейства по същия начин върху хората. Той е необходим за понижаване на нивото на холестерола и регулирането на кръвната захар. Дори малък дефицит на ниацин води до апатия и депресия. „Засега не знаем кои вещества, съдържащи се в червеното месо, нанасят вреда на организма. Може да е солта (в полуфабрикатите) или веществата, които се появяват при термичната обработка и могат да станат канцерогенни – казва професор Микаел Фогелхолм от Университета в Хелзинки. – Но със сигурност знам, че в свинското има много ненаситени мазнини, затова то е по-добро от телешкото.“
Желязото в месото
Това също е въпрос, който никак не е маловажен поради нуждата на човешкия организъм от желязо. И така, за какво ни е нужно желязото?
Според експеримент на холандски учени, проведен върху мишки, ако в порциона им имало много желязо, те изяждали повече храна. Желязото е полезно – необходимо е за добиването на енергия, за преноса на кислород. Но то е опасно, когато се приема в прекомерни количества, защото може да провокира окислителен процес, да започне да „изгаря“ белтъчините и ДНК.
В червеното месо желязото присъства под формата на хем (химическо съединение, което съдържа желязо и придава червения цвят на месото), който се усвоява по-добре от организма в сравнение с желязото от зеленчуците. Например: в спанака има много желязо, но организмът може да вземе само 1/10 от този микроелемент. С други думи, редовната консумация на месо, особено червено, може да доведе до това, че в организма на човека да има твърде много желязо.
Според руския биолог Виктор Долник човекът е животно, което се храни и с месо. И ако през първите години от живота си не получава месен белтък, намалява способността си за обучение и адекватна реакция. Следователно, лишаването на децата от 3 до 8-годишна възраст от месо вреди и на общото, и на умственото развитие.
Какво е правилното количество месо
При толкова противоречиви данни човек се пита: дали да не премина на растителна храна? „Не, нужни са ни разнообразни продукти – казва Жан-Мишел Льосерф, завеждащ отдела по диетология в Института „Пастьор“ във Франция. – Месото не е причина за всички здравословни проблеми – причина може да е небалансираното хранене, при което телешкото, колбасите и беконът в порциона са твърде много. Според мен е най-добре човек да бъде вегетарианец, който понякога си позволява риба и месо.“
Повечето колеги на Льосерф са съгласни с него: има дози месо, които са абсолютно безопасни за здравето.
„Общоприетата препоръка е един-два пъти в седмицата не повече от 125 г на един хранителен прием“ – казва Рубен Браво от испанския Медицински институт за лечение на затлъстяването. В Испания, както и в повечето западни страни, червеното месо се консумира над нормите. Обикновено много го консумират хората, които се подлагат на високопротеинови диети.
Според американски учени от Южна Каролина необходимата дневна доза е 0,8 г белтък на всеки килограм тегло – т.е. при тегло от 50 кг са ви нужни 40 г белтък на ден. Но все пак организмът ни приема белтъчини не само от месото. Затова е трудно да се даде точна препоръка за дозата месо. Но според учените 125 г месо дневно е по-скоро предозиране.
След всичко казано остава изводът, че лишаването от месо не е правилна стратегия, защото то носи своите ползи на организма. Важно е по-скоро да не прекаляваме, за да не превърнем полезните му качества във вреди. И да избягваме по възможност всички преработени храни.
Leave a reply