Яйца по бенедиктинтски има в дневното меню на всеки уважаващ себе си ресторант
Под това име обикновено се предлага разрязано на две кръгло хлебче, гарнирано със запечена шунка и поширано яйце, което пък е залято със сос холандез.
Името поражда асоциации с магерниците на бенедиктинтските монаси. Те може би имат връзка, но рецептата е доста по-различна. В кулинарната книга Le Guide Culinaire от 1902 г. на Огюст Ескофие пише, че освен яйца ястието съдържа осолена треска със сметанов сос. В някои версии треската е пюрирана. Твърди се, че това било традиционно ястие за монасите от ордена в дните, когато канонът позволявал да се яде риба.
В книгата от 1962 г. за френската кухня британката Елизабет Дейвид пък определя яйцата по бенедиктински като традиционно ястие от Южна Франция – препечен хляб, покрит с брандед (паста от солена треска и варен картоф), поширано яйце и сос холандез.
Сред други хипотези в произхода на блюдото се намесва папа Бенедикт XIII, управлявал католическата църква между 1724 г. и 1730 г.
По здравословни причини той бил подложен на стриктна яйчена диета с препечен хляб.
Американската кулинарна преса описва „Яйца Бенедикт“ като изобретение на богатите нюйоркчани в края на XIX век. Тогава там навлиза брънчът – ядене между закуската и обяда, пренесено от Великобритания. В неделя елитът отивал в ресторанти за продължително угощение след 10 часа и лекувал махмурлука си от предната вечер. Въпросното блюдо поради живителния ефект на яйцата се налага като едно от предпочитаните предложения в брънч менюто.
Два ресторанта си оспорват рецептата
Първата история разказва за мистър Льо Гранд Бенедикт, брокер на „Уолстрийт“. Той и жена му били редовни клиенти на най-авторитетния ресторант в Ню Йорк – Delmonico‘s. Отегчени от менюто, веднъж те помолили да им бъде приготвено нещо ново. Главният готвач Чарлс Ранхофер сътворил „Яйца Бенедикт“ и ги кръстил на клиентите си.
Другата история определя за патрон Люмиел Бенедикт
Той също бил брокер на фондовата борса, бонвиван, женен за оперна певица. Мястото на действието този път е ресторантът на хотел „Уолдорф Астория“, основен конкурент на Delmonico‘s. На неговия пръв управител Джордж Чарлс Болд се приписва крилата фраза „клиентът винаги е прав“.
Една късна съботна сутрин Люмиел нахълтал в ресторанта с тежък махмурлук и поръчал да му донесат две препечени филийки, две поширани яйца, порция хрупкав бекон и отделно любимия му сос холандез. Тази поръчка вдъхновила легендарния готвач Оскар Чирки да създаде ястие на база на тези съставки и да го включи в основното меню на ресторанта. Той заменил препечените филийки с разрязан английски мъфин, а бекона – със запечена шунка.
Историята, че „Яйца Бенедикт“ са наречени на него, разказва сам Люмиел Бенедикт в интервю за в. „Нюйоркьр“ през 1942 г.
Според трета американска версия автор на рецептата е друг бивш брокер – Е.С. Бенедикт
На когото и да е наречено, да се приготви ястието не е толкова проста работа.
Първо трябва да направите перфектния гладък сос холандез. Жълтъците разбивате на водна баня, за да не са сурови. Бъркате здраво, защото иначе ще се пресекат. Спирате, когато температурата им стигне около 85 градуса. Разреждате с лимонов сок или бяло вино. Овкусявате с бял пипер и сол. Накрая слагате разтопеното и охладено масло, което задължително е с масленост над 82%.
Сосът не може да се съхранява в хладилник, защото се стяга
Така че винаги се приготвя непосредствено преди сервиране. Освен за яйца по бенедиктински той най-често се използва за аспержи и сьомга.
Пошираното яйце е истински кошмар дори за професионалисти. Достатъчно е да си спомните колко яйца хвърли шеф Виктор Ангелов в тв предаването „Хелс китчън“ – стотици. Затова в домашни условия изисканото ястие може да направите с яйца на очи.
При поширането тънкостта е да пуснете яйцето в завъртяна с вилица вряща вода, в която сте сложили оцет
Има обаче и един хитър начин да се спасите от кошмара. Застелете малка купичка с фолио за свежо съхранение. Чукнете вътре внимателно яйцето и вържете фолиото на стегнато вързопче. Така сигурно опаковано, за да не се разпадне, яйцето се вари във водата. Трябва белтъкът да се стегне, а жълтъкът вътре да остане течен.
Класическа рецепта
Продукти: 1 кръгло хлебче, 2 яйца, 4 резена шунка (бекон), 1 с.л. оцет; за сос холандез -1 жълтък, 50 г краве масло, 1 с.л. лимонов сок, 1/4 ч.л. бял пипер, сол.
Приготвяне: Добре е първо да се приготви сосът холандез. Разбийте на водна баня жълтъка и добавете към него 1 с.л. хладка вода, лимоновия сок, малко сол и белия пипер. Разбъркайте много добре с миксер. Накрая сложете постепенно разтопеното масло. Бъркането продължава, до-като получите гладък сос.
В нагрят тиган или на плоча без мазнина леко запечете резените шунка. Ястието може да се приготви и с бекон според британската традиция.
Кръглото хлебче разрежете на две части и за кратко го запечете на плочата. Наистина за кратко. Хлебчето е по избор – бяло, черно, с ядки.
Идва ред на пошираното яйце
Сложете вода да заври в малък съд с кръгла форма и добавете в нея 1 с.л. оцет. Счупете яйцето в паничка, като гледате да не разкъсате жълтъка. Завъртете врящата вода с вилица и внимателно изсипете яйцето в образувалия се водовъртеж. Варете 2-3 минути и много внимателно извадете.
Остава да сглобите сандвича. На всяка половинка сложете най-напред резени шунка, после яйцето и го залейте със сос холандез.
Leave a reply