Какво мисли Николай Ишков за новите български сериали?

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Г-н Ишков, срещаме се с вас в директорския ви кабинет в зала „Арена Армеец“. Тук, виждам, кипи усилен труд…

Свидетел сте, какво се случва. Срещам се с хора, с които планирам периода до края на годината, защото има още малко свободни дати. Вече уговаряме и някои спектакли за 2016-а. В момента освен с „Арена-Армеец“, съм ангажиран и с излъчвания по Би Ти Ви сериал „Връзки“. Имам и още проекти, свързани с изкуството. Единият ще ме върне на театрална сцена, където не съм излизал от 1989 година. Другият е за български игрален филм, в него съм замесен като копродуцент и актьор. Той трябва да тръгне след два месеца.

Очаквахте ли такъв голям успех на сериала „Връзки“?

Замесен съм в този проект още от края на 2013-а, а започнахме да работим по него в началото на 2014-а. Той доста изстрада предвид това, че го започнахме с ТВ7. След като се случиха събитията с КТБ и телевизията отказа да изпълни финансовия си ангажимент по договор, сериалът беше замразен. Притеснихме се, че това ще е краят. Всички, които сме замесени във „Връзки“, много се забавлявахме още от самото начало. Живеехме като едно семейство и усещахме, че има потенциал в това, което правим. До този момент не се беше появявала на екран телевизионна комедия с елементи на драма.

Вие помогнахте ли за това сериалът да получи шанс в Би Ти Ви?

Продуцентът се бори като лъв, но и всеки един от актьорите се опитваше да помогне на базата на контактите си. Трябваше да се прекрати договорът с ТВ7, да се откупят правата и да се довършат снимките със собствено финансиране. Впоследствие продуцентът продаде сериала на Би Ти Ви като готов продукт. Телевизията също

Николай Ишков може би ще участва и в 5-ия сезон на сериала "Под прикритие"

Николай Ишков може би ще участва и в 5-ия сезон на сериала „Под прикритие“

разбра, че в тази продукция има голям потенциал.

Шефът на Би Ти Ви Павел Станчев похвали сериала, твърди, че е уникален, нещо невиждано досега в националния ни ефир…

Той е стара телевизионна акула и след като казва това, мога само да бъда горд и щастлив, че съм замесен в проекта. Преди Би Ти Ви да вземе „Връзки“, бях споменал на Павел Станчев в случаен разговор, че филмът е доста интересен, да му обърне внимание, ако има желание. Явно той си е свършил перфектно и професионално работата в тази посока.

Как се чувствате в компанията на другите известни актьори, които участват в сериала?

Чувствам се в свои води по простата причина, че с Мишо Билалов работим вече в 4 филма заедно. Дружбата ни с него датира от есента на 1985-а, когато той започна да учи във ВИТИЗ, а аз бях приключил втори курс. Завършвайки Театралната академия, получихме шанса да се съберем заедно и да снимаме „А сега накъде?“. Беше гордост да участваш във филм на Рангел Вълчанов, и то след кастинг, направен сред всички във ВИТИЗ, от който бяха избрани 20 човека. След „А сега накъде?“ започнах своята кариера като актьор. 2 години имах шанса да съм под диригентската палка на Вили Цанков в експериментално-сатиричния театър в Габрово. В някои аспекти съм галеник на съдбата.

В един момент обаче актьорството минава на заден план за вас…

Имаше един период в живота ми, когато се занимавах с други дейности и в артистичните среди си мислеха, че съм абдикирал. Тогава само в киното приемах роли, които ми бяха интересни. За театъра трябва пълно отдаване, а аз нямах това време. Но не се гаси туй, що не гасне в актьорството, пламъчето винаги гори. През 2007 година Рангел ни събра отново и през 2008-а заснехме продължението на „А сега накъде?“ – „А днес накъде?“.

Вие също сте повлияли на Рангел Вълчанов да заснеме „А днес накъде?“. Били сте приятели, той е бил ваш кумир…

Имаше такова нещо. Без да звучи куртоазно, за мен той беше духовен баща. Изключително много разчитах на него, той беше за мен един акумулатор. Имах такава нужда на фона на това, с което се занимавах. Духовната празнота той я запълваше, допадахме си и имахме специфичен диалог.

Чувствате ли се осиротял, откакто го няма?

Много ми липсва. Имам няколко снимки, които непрекъснато са в офиса ми. На моменти се улавям, че ги гледам и му говоря. Очаквах Рангел да си отиде. Така беше и при вуйчо ми Сотир Майноловски, който по същия нелеп начин почина през 2007-а, удушен от болестта рак. Той е главният виновник да се занимавам с театър, той ме запали. Без него нямаше да се сетя, че имам потенциал за актьор. Израснал съм покрай него, в ръцете и краката на Невена Коканова, Ламбо…

Най-ценният съвет, който получихте от Рангел Вълчанов?

Да не бързам и да бъда винаги справедлив. Опитвам се да спазвам тази негова формула. Рангел беше с особено чувство за справедливост и лоялност, гледаше да не се намесва в отношения, които намирисват на нещо друго…

От години носите няколко дини под една мишница? Не ви ли е трудно?

Въпрос на характер. Противоречив съм вътрешно и непрекъснато търся предизвикателства. Сигурно това е причината да нося много дини под една мишница и накрая тази диня, която остане, да се окаже, че е била правилната.

Участвахте и в „Под прикритие“. Ще ви видим ли пак в този сериал през новия телевизионен сезон?

Не мога да кажа нищо. Водил съм шеговити разговори с Димитър Митовски, с когото сме състуденти – при последния той каза, че героят ми ще се върне отново в пети сезон. Имал бил идея да се появя. Този сериал според мен е най-успешният и печеливш след промените от 1989 година.

Със Сашо Морфов сте правили „Дон Кихот“ в Народния театър. Романтик ли сте все още?

Със Сашо още от ВИТИЗ имаме добри отношения. И двамата сме водни зодии и се разбираме. Първата ми реална помощ към началните му усилия като режисьор бяха в политическото кабаре, което правеше, спектакъл, заради който започна да се говори за него и които го наложи в театралния афиш. Тогава му помогнах индиректно, за да станат нещата. В онзи период нямаше пари и продуценти, всичко беше идеал. Продължавам все още да съм толкова романтичен и да ям дърветата, но в добрия смисъл (смее се).

Били сте 10 години успешен президент на „Спартак“ (Варна). Лесно ли решихте да се откажете от футбола?

Много лесно взех решението да се откажа, бях много изморен. Да се занимаваш с футбол, е доста нервна, рискова и изключително неблагодарна работа, от една страна, а от друга – не съм с такъв потенциал като някои едри бизнесмени, които могат без проблем да отделят средства за издръжката на отбор. Нещата при мен започнаха на майтап. Уж само за една година да съм президент, пък станаха 10. В началото се реши, че в мен има скрит потенциал, а и нали съм от Варна…

Как убедихте Димитър Пенев да стане треньор в „Спартак“, а Рангел Вълчанов да влезе в управителния съвет?

Бях от 4 години президент и се говореха доста интересни неща за мен. Имах натрупан респект. Станах президент на 32 и явно никой не беше очаквал да се справя. Бях на 36, когато Пенев дойде старши треньор в „Спартак“. Имах подкрепата и лобирането да уговоря Пената, Вальо Михов също ми помогна. Видяхме се 2-3 пъти и чрез мой приятел – солиден бизнесмен от Варна, успяхме да го привлечем в отбора. Ако попитате Пената, и той ще ви каже, че едва ли е щял да си тръгне от Варна, защото там и на него му беше много хубаво. И с Рангел Вълчанов беше голяма забава. Имах нужда от него като професионалист, трябваше да играе ролята на психолог, да говори с футболистите и да им обяснява нещата, да ги мотивира. Той се взе много на сериозно и всички играчи го приемаха като част от семейството.

Името ви се спрягаше и за шеф на ЦСКА…

Спрягаше се, тогава тръгнахме по желание на евентуалния купувач „Титан“. Те ме помолиха да започна предварителни разговори с Александър Томов за закупуването на отбора. „Титан“ прояви интерес към мен, дотолкова, доколкото да стана изпълнителен директор на ЦСКА и да мога да помогна, когато вземат акциите, да разчитат на някого с опит в управлението на футболен клуб. Дори в договора за покупко-продажбата имаше специална клауза, че ще бъда изпълнителен директор. Впоследствие разменихме няколко реплики с тогавашните собственици вече на клуба и прецених, че няма смисъл да работим дългосрочно. Аз, когато не се ползвам с кредит на доверие, не се чувствам спокоен да реализирам идеите си. Реших, че е по-добре да не се качвам на този кон и сигурно не съм сбъркал. Понякога си мисля, че моята актьорска интуиция винаги е играла съществена роля в живота ми.

Да разбираме ли, че футболът е затворена страница за вас?

Никога не казвам, че дадена врата е затворена за мен. Дори напротив, вратата ми винаги е открехната. Имах предложение през октомври от много влиятелен клуб, от сериозен президент – преди да се съглася да стана директор на зала „Армеец“. Може да се каже, че навремето сме правили подвизи с варненския „Спартак“ на фона на финансите, с които разполагахме.

През 90-те години сте се занимавали с търговия на кафе и захар…

Всеки македонец е добър търговец. А и в онези години трябваше да си най-големият тапир, за да се занимаваш с търговия и да не можеш да изкараш пари. На пазара тогава нямаше нищо, трябваше просто да бъдеш активен и да бачкаш. Бяхме млади и изпълнени с ентусиазъм.

Много пъти ли сте започвали от нулата?

Обичам да започвам отначало. Имал съм моменти, когато съм фалирал и съм тръгвал от нулата. Но общо взето, съм галеник на съдбата, защото като актьор съм работил с най-добрите – Корабов, Рангел Вълчанов, Вили Цанков.

Как се запознахте със съпругата ви Нора? Как са четирите ви деца?

Футболът ни събра с Нора. Съвсем случайно стана. Взех треньор от Русе при мен във Варна. Той дойде с дъщеря си, с която след време се видяхме по молба на баща й в София. На срещата тя пристигна с Нора – нейна съученичка и приятелка. Станахме близки и вече 20 години се познаваме. Големият ми син е на 17, другият – на 12, дъщерите ни близначки през 2015-а ще навършат 6. Лудница е вкъщи, но в добрия смисъл на думата.

Обиран ли сте?

Няколко пъти. Бяхме с жена ми в Белград, а децата – при майка ми във Варна. Двама наркомани влезли в апартамента ни на третия етаж и започнали да изнасят каквото могат. Чувайки шум, мама отворила вратата и крадците избягали през терасата. Много се изплаших, като си представих, че са могли да стресират децата и майка ми, ако са ги срещнали лице в лице. Докато се занимавах с футбол, три коли ми изчезнаха. Знам и по чия поръчка. Имало е заповед да се създаде ситуация, в която да се респектирам и изплаша, защото не съм изпълнил нещо, поискано от мен. Във футбола влязох с ентусиазъм и жар, идеалист съм. След два-три месеца видях за какво става въпрос – трябва да оцеляваш в джунглата с нейните неписани правила.

Изт.: в. „Уикенд“

vitamin_b17_complex_rak_bodilax_zapek_otslabvane_ured_za_srebarna_voda_D-r_Silver_
trenajorni_ochila_D-r_Vijan_dalekogledstvo_kasogledstvo_katarakta
lula_inhalator_astma_kihane_kashlica_himalayska_sol_magic_belt_kolan_bolka_kryst_grabhidro_helt_alkalna_voda_srebarna_vodainderma_psoriazis_kojni_problemi

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар