Яна, кога разбрахте, че ще играете сексоложката Ясмина в сериала „Връзки“, как ви поканиха там?
За какво ще става въпрос във „Връзки“ разбрах за първи път от едно промоклипче, което ми показаха продуцентите от „Емо Вижън“ миналата година. Буквално на крака, държейки лаптопа в ръце, седнали на капака на една кола, гледахме видеото, в което изведнъж една мадама си свали бельото изпод роклята и го заложи на билярдната маса. Аз почнах да се заливам от смях, но отговорът беше: „Не се смей, защото ни трябваш за тази роля!“ В началото се стъписах, но после си казах: „Какво пък толкова, ще е забавно да изиграя едно възрастно Барби!“ Шегувам се! После, както обикновено започна по-сериозната част. Проби, репетиции, варианти за ролята. Спомням си, че когато първоначално четяхме сценария с режисьор, сценаристи, актьори и т.н. – седнали около една маса, дойде моят ред за реплики и настана смях… бях се и подготвила и със сръбски акцент, и с цветисти псувни на сръбски в допълнение към вече написаните. На кого ли не звъняха близки и приятели, за да ме снабдят с нужния езиков „реквизит“. Но за добро – първоначалната ми представа за героинята ми претърпя коренна промяна. Един път – от заложеното по
Яна Маринова в сериала „Връзки“
сценарий от Ваня Николова, втори път – под желязната режисура на Виктор Божинов. Трети път – с неизменната подкрепа на Михаил Билалов. Огромно благодаря към тях. И към целия екип на „Връзки“.
Има ли някакви сходства между сексоложката и вас, или сте напълно различни?
Има, няма, има ли, няма ли… Спрях да търся отговор. Знам, че Ясмина е лудетина, харесва ми, че винаги намира начин да е подсигурена от много страни. Умее да бъде дама понякога. Не иска да порасне, иска да знае и може всичко. Не приема „не“ за отговор, не й пука от нищо. Може да си изцапа ръцете, а и подсъзнанието. Ако съм се справила, значи има прилики, а за разликите – другите хора да кажат.
Търсихте ли прилики с реално съществуващи хора, имахте ли срещи с експерти, за да създадете образа на Ясмина?
– Да, търсих. Ваня Николова ме посъветва да изгледам пак „Последно танго в Париж“. Познати са ми разказвали за посещенията си при Наталия Кобилкина, аз самата гледах клипове с курсове на американски сексоложки. В „Игра на тронове“ Халеси от рода Таргариен се допита до куртизанките как да доставя удоволствие на мъжа си… Пък и танците ми на пилон в „Живи легенди“ дадоха своя принос.
Какви според вас трябва да са връзките в едно семейство, за да бъде то сплотено?
Хората в това семейство да познават себе си, да умеят да обичат себе си, защото тогава правят реални избори в любовта си към другите, а не са заслепени. С две думи – не ходят на врачка, за да решат за кого да се оженят. Смятам, че хората се променяме, но твърдим, че само партньорите ни се променят.
Какво не бива да забравяме и пренебрегваме, когато градим своите връзки с партньори, с деца, родители?
Вярвам, че разковничето е уважението и доверието в любовта към партньора и към себе си.
Кои са най-големите ни проблеми като родители и съпрузи, къде най-често грешим?
Според мен е индивидуално. Предполагам, че зависи от темперамента и интелигентността на хората в какъв тип проблеми ще се забъркат.
Какво ни пречи да бъдем щастливи с човека до нас?
Сигурно различното определение на думата „щастие“ за всеки човек.
У нас нямаме културата при раздяла да запазваме нормални отношения, а на Запад това е повече от нормално, защо се получава така?
Западната култура се основава върху няколко основни принципа, доколкото съм запозната, един от тях е толерантност. Най-вероятно и в тази думичка се крие и отговорът на въпроса ви.
Какви са според вас съвременните деца и какви са нашите отговорности като родители?
Съвременните деца според мен са изключително различни в зависимост от това в какво обкръжение растат. Някои стават граждани на света, други – на България, трети – на махалата, и т.н.
В сериала момичетата спят с по-възрастни мъже, но пък цитират Смирненски, бунтуват се – нормалните неща на израстването ли са това?
Това го има навсякъде по света. Ако бях тийнейджър, за мен щеше да е по-лесно да избирам правилните неща, стига да не са ми толкова ужасно скучни. Не може да се отрича купонът. Всеки прави грешки, стига да е научен да ги поправя – всичко е наред.
Тревожна е статистиката, че все повече децата растат агресивни, защо се случва това?
Може да им липсва любов и да ги е страх… Или са самотни. Аз обичам много сина си.
Познавахте ли се отпреди с колегите, с които работите в сериала – Михаил Билалов, Лилия Маравиля?
Не. С Мишо имам история. Парти на „Под прикритие“, отивам при Мишо, без да го познавам и му казвам, че се възхищавам на таланта му, а той: „Чудесно! А как ти беше името!?“ Продължавам да му се възхищавам. Лилия Маравиля гледах в „Госпожа Министершата“ и след това се запознахме на снимки. Удоволствие е за мен да работя с нея.
Имаше ли забавни моменти по време на снимките на сериала „Връзки“?
Снимаме с Михаил Билалов в столичен хотел. В съседна стая се прибират гости на хотела и питат Виктор Божинов: „Извинете филм за възрастни ли снимате?“.
Какво е изкушението да се снимаш в сериал?
– Сериалът има способността да се изменя. Не знаеш цялостната мотивация на героя си. Аз започнах доста фриволно, после имахме голяма пауза, след нея се чувствах по друг начин, защото в живота си не съм натискала пауза. Не можех да знам дали ще играя същата линия, на момента трябваше да реагирам с новите епизоди. Само екипът те спасява тогава. Режисьорът и сценаристите дори могат да променят нещо в героя ти спрямо новият ти „аз“. В театъра е въпрос на късмет с актьорския състав и приспособимост да не се развали постановката, а да стане по-плътна и жива. Освен ако режисьорът и не играе в нея, както е с Асен Блатечки.
Кой пръв ви подаде ръка и гласува доверие на сцената?
Точно той – Асен Блатечки. Богдан Петканин е първият режисьор, с когото работих в Бургаския театър. Постановката се казваше „Облак Рай“. Без тях нямаше да съм това, което съм сега. Но те знаят, казала съм им всичко.
Играете в „Смях в залата“, как се случва смехът в театъра?
И в „Пуканки“. Асен е като стоманено въже. Когато се учиш от него, може да си разкървавиш ръцете. Трябва да си силен и устойчив, и да издържиш, когато иска да извади най-доброто от таланта ти. И дано да имаш талант.
Имаше ли недоверие към вас, защото не сте професионална актриса?
Не съм го усещала. По-скоро аз исках да заслужа доверие и се надявам да успявам. Но имам нужда да се уча, има нещо вътре, което знам, че гори да намери начин да излезе. Вярвам, че ще се случи някой ден!
Кое е по-трудно за един актьор – да разсмее или да разплаче публиката?
Не мога да преценя, но зная, че на мен ми е трудно, когато играя драма, а съм щастлива в живота. Във „Фамилията“ примерно редовно имах сцени, в които по цели дни плачех в десетки дубли. Вечер след снимки страшно ме болеше главата, повръщаше ми се. Все едно мозъкът ти не може да прецени, че случилото се не е истина. Еееее, сетих се нещо! В телевизионно интервю споделих това, а после журналистка беше преписала: „Въпросът при ролите ми е да НЕ плача, когато се чувствам щастлива“ – !?! Смях се доста, сигурно по-трудно от това е да скочиш от ръба на килима.
Изт.: в. „Телеграф“
Leave a reply