Сама се убедих: Кучето е най-добрият приятел на човека!

От доста време искам да споделя с вас нещо радостно, което забелязвам напоследък – колко много деца и млади хора отглеждат в домовете си кучета. Аз самата го направих – за първи път, почти на 40 г., и то благодарение на сина и дъщеря ми. Винаги ще съм им благодарна както за търпението – да го поискам и аз, така и за уроците, които заедно научихме с нашето куче. Откакто кокер шпаньолката Кийра е с нас, ние сме едно по-различно семейство. Понеже я взехме на 40 дни, се наложи всеки да се грижи за храната, водата и почистването на бебешките й “произведения”. Вече никой не излиза, без да се поинтересува кой ще я разходи. Всеки съобразява плановете си с Кийра и останалите хора у дома. Спокойна съм, че моите деца вече са по-организирани, по-отговорни, по-състрадателни и по-добри хора. И още нещо – малката лудетина ни срещна с нови и супер добри приятели.

Исках да разкажа тези свои впечатления и ако го правя точно сега, то е защото един невероятен клип в социалните мрежи ме провокира. Той показа как Руби – един обучен голдън ретрийвър, е станал най-добрият приятел на Гарет – момче с аутизъм, което има нужда от грижи 24 часа в денонощието. Най-големият

Обичаме нашия кокер шпаньол

кошмар за семейството му е, че остане ли сам, Гарет винаги се опитва да излезе навън. Родителите му преживели наистина инфарктни случки – детето тръгвало само по улиците, влизало в чужди домове, играейки просто на пътното платно. Тогава те потърсили помощ от организацията Tender Loving Canines (Нежни и грижовни кутрета), която обучава кучета-водачи в помощ на хора с аутизъм. Когато видях тази трогателна история за приятелството между момчето и кучето, наистина се просълзих. Специален колан свързва Руби и Гарет и така детето винаги е близо до кучето и държи здраво повода. Ако момчето направи внезапно движение и опита да бяга некоординирано, Руби знае как да го спре… с прегръдка.

Със сигурност Гарет вече не е самотен. Моите деца също никога не остават сами, защото Кийра ги събужда, закусва с тях, заедно учат, излизат, посрещат гости. И преди не се съмнявах, но днес категорично мога да кажа, че кучето е най-ценният подарък, който аз и баща им сме им направили.

Яна

Разкажете ни историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com