Интервю на Дани Златанчева с Васко Кръпката, дадено за в. „Уикенд“
– Какво си пожелахте навръх рождения ден?
Пожелах си да ми е трудно, защото, когато ми е трудно, измислям хубави парчета, песните ми стават по-бързо и имат повече настроение. Когато правя музика и записвам текстове, се зареждам с енергия. Идва ми такава сила, че имам усещането как мога да се справя с всичко, дори и с най-страшните моменти. Затова си пожелах много – кратно трудности. Те ме променят и амбицират да вървя напред. Нищо друго не е в състояние да ме раздвижи толкова яко, колкото трудностите и несгодите.
Васко Кръпката
– Каква бе изминалата година за вас в личен и в служебен план?
Прекрасна, беше много приключенска и пътешественическа година. На километража на нашия подуенски бус се навъртяха някъде към 60 000 километра. Преборихме лошото настроение с много музика. Най-хубавото преживяване бе гостуването на групата ни в един четвърти „Б“ клас във Велико Търново. Покани ни учителката Илина Керина, която от първи клас занимава децата с рок. Идеята й е да опази подрастващите от чалгата само защото е видно, че Министерството на образованието и семейството не могат да сторят това. Учи ги да пеят песните на „Щурците“, Милена, Георги Минчев, „Подуене блус бенд“ и други. Химнът на учениците от нейния клас е нашата песен „Да живее рокендрола“. Когато влезе в класната стая и каже: „Здравейте ученици“, те й отговарят: „Да живее рокендрола“, вместо: „Здравейте, г-жо Керина“. Когато’ отидохме, за да се запознаем и да попеем заедно, бяхме приятно изненадани, че учениците бяха облечени с фланелки с щампа на „Подуене блус бенд“. И никой не ги е карал, сами са се инициирали.
Add comment