Работя за богато семейство като домашна помощничка. Плащат ми добре и доскоро ходех на работа с желание, тъй като се привързах към малката им дъщеря.
Като ме види, Сия ме гушка и целува – все едно съм й майка. Напоследък обаче ми става все по-трудно да гледам как детето страда от липса на внимание от страна на истинската си майка. Моите работодатели вечно нямат време за нея, а когато са заедно, я мъкнат по разни събирания, натруфена като кукла, и се хвалят колко добри родители са и колко талантливо е тяхното отроче.
На тази крехка възраст детето ходи на уроци по пиано и пеене и на курс по английски. До обяд посещава частна детска градина, в която също се учат езици, и е ангажирана не толкова с игри, колкото с изучаване на
Тези хора са безсърдечни
математика, български, пеене и други предмети. Вместо да си играе безгрижно, 5-годишната Сия е със запълнена всекидневна програма и вечер си ляга много изморена.
Веднъж седмично ми позволяват да я водя в парка, близо до природата. Тогава тя е истински щастлива, защото си играе на воля с други деца. Най-странно ми е обаче, когато семейството седне в трапезарията да вечеря. Родителите настояват да слагам Сия на отделна маса да се храни сама, защото те имали да си говорят важни неща.
Чудя се що за живот е това. Имат пари, задоволени са с всичко, но не прегръщат детето си, не си играят с него и вечно имат нещо по-важно да свършат, вместо да й обръщат повече внимание. Един ден се опитах да обясня на работодателката си, че дъщеря й се нуждае от нея, но тя ми се разсърди и каза, че ако не ми харесват правилата в това семейство, спокойно мога да напусна.
Толкова ме боли да гледам как малката Сия търси внимание от майка си, а не го получава. Мисля да напусна тази работа и макар да обичам да се грижа за деца, съм си обещала, че няма да работя за богати семейства. Това са бездушни хора, които нямат сърца.
Д.П.
Споделете и вие историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply