Кой ще повярва на някого с диагноза шизофрения?

Ще ви разкажа своята история, която започна в моето китно подбалканско градче. Три години работих за шефа си като чистачка. Той има хотел на морето и през лятото командирова хора от фирмата там. Сама пожелах да изпрати и мен, защото в хотела се плащаше повече, а аз имах нужда от пари.

Отначало нещата вървяха добре, макар че трябваше да почиствам цели четири етажа. Работех с удоволствие и макар че не стигах до морето, ме зареждаше мисълта, че съм близо до него и усещам аромата му.

Не след дълго из целия хотел наслагаха камери. От този момент нататък животът ми се стъжни – постоянно ме контролираха и наблюдаваха. На всичкото отгоре шефът идваше всеки уикенд да си почива и ставаше още по-напрегнато. Забраниха ми да разговарям с посетителите, а аз знам английски и ми беше приятно да разменям по някоя дума с тях и да им помагам с нещо, ако мога. От ден на ден работата все повече се увеличаваше и дойде моментът, в който хотелът се напълни. Тичах като луда по коридорите и етажите, а на всичкото отгоре трябваше да забърсвам и подсушавам и фоайето по няколко пъти на ден. Освен това непрекъснато ми звъняха по телефона да ми казват къде какво още трябва да свърша. Не подвивах крак от 7 сутринта до 8 вечерта и направо изнемогвах. Нямах възможност да обядвам и вечерям като хората, затова я карах само на суха храна. Стомахът ми, естествено, реагира и се наложи да пия лекарства. Не издържах вече и помолих шефа да ме върне вкъщи. Той обаче ме убеждаваше да остана, защото имал нужда от мен в хотела. Едва тогава разбрах защо, преди да ме изпрати тук, ме попита дали съм готова психически за работа на морето.

След цялото това напрежение и лошото хранене заприличах на ходещ скелет и съвсем разбираемо се разболях. Работата ми изяде здравето и от морето се озовах право в психиатрията.

Сега съм една 54-годишна болна, безработна жена. Непрекъснато обикалям и търся нещо подходящо, но никъде не ме вземат, защото слуховете в нашия малък град се разпространяват бързо. Това е положението. И мога ли да се оплача на някого – не. Кой ще повярва на някого с диагноза шизофрения?