Истината невинаги идва навреме…

Бившата ми колежка Катя навремето беше пре­живяла нещастна любов. Мъжът, за когото за мал­ко не се омъжила, я оста­вил дни преди сватбата и заминал за Франция с дру­га. Катя се беше затвори­ла в себе си и категорично отхвърляше всякакви опи­ти на близки и познати да я сватосат с подходящи според тях кандидати.

Един ден обаче тя дойде на работа сияеща. На връщане от гостуване в провинцията се запознала с Виктор – чаровен и възпи­тан мъж. Пътували един до друг в автобуса и се заго­ворили. Оказало се, че ха­ресват едни и същи книги, гледат едни и същи филми и – о, чудо – той обичал по­езията! Дори й рецитирал стиховете на любимия й Дамян Дамянов в продължение на половин час, без да спре! Изпратил я до вкъщи, но не се качил да пие кафе – не искал да я притеснява. Обещал обаче да й се обади и отново да се видят. И още на следва­щия ден спазил обещание­то си. Това необичайно за­познанство промени Катя – сякаш я подмлади и върна вярата й в любовта. Тя не стъпваше по улицата, а на­право летеше, забързана към своя рицар. Не я при­тесняваше това, че той беше с обикновена профе­сия. За Катя беше важно, че има голямо сърце и е готов на всичко за нея.

После аз смених работа­та си и дълго не я бях виж­дала. Засякохме се една вечер в един от столични­те театри. Беше сама и ми се видя някак посърнала. През сълзи ми разказа, че за пореден път е претърпя­ла разочарование и пове­че никога, ама никога няма да повярва на мъж. Оказа се, че нейният Виктор е ле­жал в затвора за финансо­ва измама. Разбрала това съвсем случайно. Когато веднъж двамата били на разходка, към тях се при­ближил някакъв мъж и туп­нал Виктор по рамото с ду­мите: „О, съкилийнико, кол­ко се радвам да те видя! Как я караш?“ После започ­нал да псува панделата“, която му стъжнила живота. Катя направо изпаднала в шок и когато непознатият си тръгнал, поискала обяс­нение от смутения Виктор. Той й обяснил, че отдавна искал да й признае, че е лежал в затвора, но се страхувал да не я изгуби, затова все отлагал тежкия разговор. Тя обаче не мог­ла да му прости това. Оби­дило я не миналото му, а спестената истина, която за нея била равна на пре­дателство. Веднъж опари­ла се, вече знаела, че по­яви ли се лъжа между два­ма души, любовта без­възвратно си отива.