У нас като че ли всеки завижда и желае да има това, което не му се полага.
И с мен се случи нещо подобно, макар че не го планирах да стане така. Работих в една фирма цели 10 години и си обичах работата. Стараех се да съм на ниво и много исках да получа повишение в службата и увеличение на заплатата. И точно когато мечтата ми беше на път да се сбъдне, отнякъде се появи една млада и нахъсана колежка, с по- добро образование от моето.
Завистта започна да ме човърка, станах разсеяна и нервна и направих гаф точно греди конкурса за поста, за който толкова жадувах. Заварих колежката в барчето им веднага измислих как да я изложа пред всички. Тя вървеше срещу мен, облечена както винаги като мис Плеймейт. В ръцете си държеше табла с храна – спагети, супа и някакъв сок. Като се разминавахме, я бутнах, уж без да искам, но храната се разля не само върху нея, а оплеска и мен. Тя хвърли всичко на земята и здраво се хванахме за косите за сеир на останалите в барчето. Изкрещях й в очите всичко, което мислех за нея, че опитва да съблазни шефа с разголените си къси роклички, че иска да се намести на мястото, което по право ми се полага като дългогодишен служител във фирмата, и да ме изпрати в трета глуха, и все от тоя сорт.
Като се поуспокоихме и престанахме да се надвикваме, чух, че някой ни ръкопляска. За мой ужас беше шефът. Явно беше станал свидетел на случилото се още от самото начало. Опитах се да се оправдая и да прехвърля цялата вина върху колежката, но не се получи. Уволниха мен – опитната служителка, а нещастницата с дълбокото деколте назначиха с висока заплата на мястото, което аз исках.
Оттогава срещна ли я, ядно извръщам глава, а завистта ме кара да я мразя още по- силно. А най-лошото е, че все още съм без работа.
Елица
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Чист късмет е, че си намерих работа в тази криза!
Leave a reply