Жена ми ме спаси от уволнение по бански!
Моят приятел Иван Иванов работи в инспектората на нашата фирма. Това лято се получил анонимен сигнал, че управителят на почивната ни станция на морето внасял свои продукти и алкохол, пласирал ги и си прибирал парите. Човекът си намерил сигурен пласмент. Разбира се, от това упражнение печалбата на фирмата била нулева!
Шефът изпратил Иванов да направи внезапна ревизия. Тръгнал той, настървен да хване злосторника. Пристигнал призори, вдигнал управителя, както се казва, по бели гащи. Влезли в склада, а там чували с фъстъци и бадеми, кашони с алкохол… Поискал документите за закупуването им, но такива, естествено, нямало. Управителят обяснил, че тези продукти са закупени от персонала със собствени пари и за собствена почерпка. Отворили касата – сумати пачки пари. За тях управителят казал, че са на един от почиващите бизнесмени, държал та на съхранение там, да не му та открадне някой от стаята. Злоупотребите бит очевадни, но нямало как да се докажат. Все пак колегата накарал управителя да пише писмени обяснения, пък след това шефът да реши какво ще го прави.
Той, горкият, пишел и пот се леела от него, въпреки че утрото било хладно. Моят приятел ходел нервно в кабинета му и пушел цигара след цигара. По някое време мернал през прозореца една жена по бански – вървяла грациозно към плажа, вероятно да подиша йодни пари. Той изглежда имал някакви допирни точки с въпросната дама и възкликнал ядосано: „Ама как няма да има злоупотреби! Какво прави тази курва тука?” „Това е моята съпруга, господин Иванов!“ – отвърнал управителят и спрял да пише, дълбоко обиден. Моят приятел попаднал, както се казва, в небрано лозе близо до пъдаря. Умът му трескаво търсел най-приемливия отговор и го намерил: „Не го приемай като обида. Така казват французите за всички красиви жени. Тя и моята е курва. Те всички са курви…* – пелтечел ревизорът.
Като изпечен мошеник управителят скьсал писмените си показания. Извикал по телефона съпругата си и тя, както била по бански, започнала да им сервира от уискито и ядките, предназначени за почерпка. На обяд преминали на пържоли и вино. А вечерта приятелят ми вече не помнел какво са правили. Когато се прибрал във фирмата, занесъл писменото обяснение на управителя. Той искрено съжалявал, че в почивната станция нямало никаква печалба, защото заради кризата хората нито ядели както трябва, нито пък пиели, само се къпели и дишали морски въздух. Колко е повярвал, само шефьт си знае.
Георги
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Leave a reply