Хванах мъжа си на калъп малко преди сватбата

Пратих всичко по дяволите…и приятелство и сватбата!

Едва ли има момиче, ко­ето да не мечтае да се види в бяла рокля. Когато преди няколко месеца Стойчо ми сложи пръстен на ръката и ме попита дали ще му стана жена, не само че казах „да“, ами направо се побърках от щастие. Започнах да танцувам, въртях се с разперени ръце и първият човек, на когото се обадих, беше най-добрата ми приятелка Яна. Тя много се зарадва за мен и ми обеща, че за­едно ще организираме най-страхотната сватба за мен.

Не мога да отрека, тя даде най-хубавите идеи – за цветята в лилаво и бяло, за тоалетите на шаферките в люляков нюанс, за диджея и дори ме заведе в едно страхотно ателие, за да ми ушият роклята. Моделът, разбира се, също избрахме заедно.

Стойчо казваше да не го занимавам с „женската“ част, той и родителите му щели да поемат всички разходи, което било най- важното. Беше ми малко криво, че не се включва в подготовката, но не му се

сърдех.

Когато дойде време за последната проба на бул­чинската рокля, позвъних пак на Яна и се уговорих­ме да се срещнем в атели­ето в 6 ч. Вече бях там, ко­гато тя ми се обади и ми се извини, че шефът й я задържал и нямало да ус­пее. Трябвало до обсъждат някакъв нов проект и си­гурно щели до го откарат поне до 10 вечерта. Звъннах на кумата и на сестра си, но докато те дойдат, аз влязох сама и се оказа, че роклята не е довършена. Пробата се отложи за следващия ден. Пак им се обадих да не идват и хукнах към вкъщи.

Исках да направя пица, за да изненадам Стойчо. Той трябваше да се прибере към 8 от работа и, както обикновено, щеше да е из­гладнял като вълк.

Натоварена с продукти­те, влязох и пуснах торби­те в коридора, за да си поема дъх. Тогава чух от хола онези пъшкания и охкания, които не може­ха да означават нищо друго, освен че някой правеше секс. Прибли­жих се тихичко и през леко отворената врата веднага познах мъжа си. Мацката в първия момент не разпознах, но когато нахълтах с трясък, видях, че е Яна. Наистина „про­ектът“, който обсъждаше, беше страхотен! Той включваше да пратиш по дяволите доверието на най-добрата си приятел­ка. В тази посока замина­ха и приятелството, и меч­тите ми, и сватбата.

Събрах си багажа за 15 минути и се върнах при нашите. Оттогава не искам да чуя нито за Стойчо, нито за Яна. Да вървят и те по дяволите!

Прецаканата булка

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

Мъжът, когото обичам се оказа жиголо