Пратих всичко по дяволите…и приятелство и сватбата!
Едва ли има момиче, което да не мечтае да се види в бяла рокля. Когато преди няколко месеца Стойчо ми сложи пръстен на ръката и ме попита дали ще му стана жена, не само че казах „да“, ами направо се побърках от щастие. Започнах да танцувам, въртях се с разперени ръце и първият човек, на когото се обадих, беше най-добрата ми приятелка Яна. Тя много се зарадва за мен и ми обеща, че заедно ще организираме най-страхотната сватба за мен.
Не мога да отрека, тя даде най-хубавите идеи – за цветята в лилаво и бяло, за тоалетите на шаферките в люляков нюанс, за диджея и дори ме заведе в едно страхотно ателие, за да ми ушият роклята. Моделът, разбира се, също избрахме заедно.
Стойчо казваше да не го занимавам с „женската“ част, той и родителите му щели да поемат всички разходи, което било най- важното. Беше ми малко криво, че не се включва в подготовката, но не му се
сърдех.
Когато дойде време за последната проба на булчинската рокля, позвъних пак на Яна и се уговорихме да се срещнем в ателието в 6 ч. Вече бях там, когато тя ми се обади и ми се извини, че шефът й я задържал и нямало да успее. Трябвало до обсъждат някакъв нов проект и сигурно щели до го откарат поне до 10 вечерта. Звъннах на кумата и на сестра си, но докато те дойдат, аз влязох сама и се оказа, че роклята не е довършена. Пробата се отложи за следващия ден. Пак им се обадих да не идват и хукнах към вкъщи.
Исках да направя пица, за да изненадам Стойчо. Той трябваше да се прибере към 8 от работа и, както обикновено, щеше да е изгладнял като вълк.
Натоварена с продуктите, влязох и пуснах торбите в коридора, за да си поема дъх. Тогава чух от хола онези пъшкания и охкания, които не можеха да означават нищо друго, освен че някой правеше секс. Приближих се тихичко и през леко отворената врата веднага познах мъжа си. Мацката в първия момент не разпознах, но когато нахълтах с трясък, видях, че е Яна. Наистина „проектът“, който обсъждаше, беше страхотен! Той включваше да пратиш по дяволите доверието на най-добрата си приятелка. В тази посока заминаха и приятелството, и мечтите ми, и сватбата.
Събрах си багажа за 15 минути и се върнах при нашите. Оттогава не искам да чуя нито за Стойчо, нито за Яна. Да вървят и те по дяволите!
Прецаканата булка
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Мъжът, когото обичам се оказа жиголо
Leave a reply