Ненавист – това изпитва към мен моята майка, затова, че съм провалила живота й и съм отнела правото й на щастие.
Преди няколко дни, докато разхождах дъщеря си в Градската градина, мернах майка си – седеше на една пейка с приятелката си и разлистваха вестник. Тогава ми хрумна да ви пиша с надеждата, че ще публикувате писмото ми и така тя ще чуе това, което отдавна искам да й кажа.
Когато бях тийнейджърка, всички приятели ми завиждаха, че нашите са много отворени. Изглеждаше точно така – не се криех от баща си, че пуша, нито се карах с майка си колко къси пол и нося, а купоните напусках последна. Родителите ми много ме обичаха и се интересуваха от мен, затова когато разбраха, че всичко чувам и съм наясно с положението, спряха да се карат. Не си крещяха с пълно гърло, не се обиждаха u на висок глас, но и през стените усещах жестокото им съскане. Изведнъж прозрях колко са фалшиви – вниманието им, усмивките им, бракът им, който дори приятелите им смятаха за перфектен. Замислих се и колко истинска е любовта им към мен.
По времето на една дълга командировка на баща ми реших да поговоря с майка си без заобикалки. Все пак бях на 16 и имах право да знам що за семейство сме.
Попитах я директно откога не понася баща ми, но я заварих неподготвена и тя не успя да се скрие зад дежурната си усмивка. Хваната натясно, избълва срещу него какво ли не – бил нещастник и направил и нея нещастна, вързал я с бебе, тоест с мен, така я разделил с мъжа, когото обичала, и провалил целия й живот. На всичкото отгоре, защото сексът с него бил наказание и тя го избягвала, през годините бил сменил няколко любовници… Толкова откровение и аз не бях очаквала. Стана ми мъчно за нея и я прегърнах, а тя се отдръпна, все едно съм заразна. Зададох и един последен въпрос: защо не се е развела? А тя ме прониза с ококорените си зелени очи: „Как защо? Заради теб, разбира се! Ако не ми пукаше, отдавна да съм се махнала…“
Тогава замълчах, но сега е време да й кажа: „Ако толкова ти пукаше, да се беше развела! Със сигурност и аз, и баща ми щяхме да си отдъхнем от преструвките и фалша, който ни налагаше. Всеки от нас можеше да бъде щастлив без другите двама. Затова сега не допускам дъщеря си до теб – няма да ти позволя да лъжеш и нея, че я обичаш, колкото до доброто възпитание, ще продължиш да получаваш картички от нас за Коледа, за рождения и за именния си ден.“ Без много уважение.
Елена
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Майка ми почина, а аз дори не разбрах!
Leave a reply