24 часа в ума на мъж без гадже!

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

08:00

Събуждам се със следния рефрен в главата: Секс. Жени. Къси поли. Пози. Ей, даже го докарах с рима., браво на мен, същински Яворов! Някой някъде беше написал, че поезията на Яво­ров била кратка, ясна и пълна с тирета, многоточия и прочие пунктуация, защо­то бил работил като телеграфист. Глу­пости. Истината обаче е, че в главата на всеки мъж на тая земя се крие цити­раният поетичен телеграфичен импулс, който се обостря, когато остане без гадже: секс, жени, къси поли, пози… А, да, и бири. Дали е останало нещо в хладил­ника за закуска? Съжалявам, ако съм раз­очаровал някого, скъпи жени. И съжаля­вам, ако след час, като изляза за работа, ще ви разсъбличам с поглед на улицата. Най-вероятно няма да съм единствени­ят. Но се надявам, че след като прека­рате в главата ми цял ден -без цензу­ра, най-сетне ще повярвате, че ние без майтап сме си такива, каквито сме: Непоправими. Просто устроени. Първо- сигнални. Мъже.

08:40

Под душа си мисля 3а една колежка,Силвия, с която преспах преди около половин година – страхотно тяло, как да му устоиш.! Не е добре, предвид факта, че в момен­та уж излизам с една 23-годишна мацка, Ева. За месец Ева успя да хлътне здраво, а аз – да получа две засечки с ерекцията. Явно още ми е рано за доста по-младо гадже. Не ми действа възбуждащо нон-стоп да давам напътствия и съвети, кара ме да се чувствам стар. Насапунисвам си косата и се чудя как да сло­жа край на историята с Ева безболезне­но. Когато посягам към кърпата да се избърша, вече съм превключил обратно върху Силвия, която си представям гола. Уф, закъснявам за офиса.

09:05

Губя 10 минути в избор на вратовръзка, понеже ще имаме посещение „свише” и трябва да сме официални. Жените харесват ли вратовръзки изобщо?

09:25

На перона на метрото пак се заси­чаме със Спортното гадже. Убива ме с тия клинове и маратонки, страшен крак! Кажи-речи всяка сутрин пътуваме заедно и ако я поканя да излез­ем на вечеря… и тя ми откаже, ще се червя всяка сутрин до края на професи­оналния си живот. Заключение, до което достигам за 268-и път.

11:45

Имам да свърша някаква справка спешно. Мейлът е кацнал, докато съм бил в тоа­летната – с червено флагче, демек „за вчера“. Тоя моят шеф явно има пробле­ми с жена си, много е нервен! А тя не е никак зле, ама никак. Явно клюките, че спи с единия от младоците от нощната охрана на складовете, са верни. Предста­вям си как идва вечер, влизат двамата в склада и… по дяволите, откъде се нама­лява звукът на тия скапани телефони, могат да докарат инфаркт на човек! Да, не… още не е готова справката… заемам се веднага, разбира се!

12:40

Ще се яде! Мислех да е диетична пилешка пържола, все пак съм хвърлил око на една барманка, не трябва да се пълнее точно сега.! Обаче с тая справка изгубих време и ще ям хамбургер на бюрото. С гарнитура фантазии за Силвия. Мернах я от прозо­реца! Кой им дава да ходят с къси поли на работа на тия жени, а после защо не сме вършели работа! Как да се върши, как?! Цяла седмица определени мръсниш-ки фрагменти със Силвия ми се въртят из главата пак и пак, като любимо пор­но. Няма отърване!

14:50

Моята мацка ми праща есемес да види ще се виждаме ли довечера.

14:52

Връщам есемес, че съм зает, обещал съм на Тошо да гледаме мач (ако не е мач, ще иска да дойде и тя).

14:53

Звъня на Тошо да видя как е за довечера, но той ме отсвирва. Здраве да е.

19:10

В метрото, обратно към вкъщи, си представям красавицата с цигулка­та cpeщу мен как изпълнява любимия ми Паганини, след което ме подканя да правя с нея каквото поискам директно на подиума. Права е бившата, която ме наричаше културен извратеняк, отвратителен съм. Но грам не ми пука.

19:10

Понеже Тошо ме отряда, минавам на план Б. Бърз поглед през прозорците на бара до нас, докато отивам до супера за цига­ри. Алилуя, има страхотна блондинка с ботуши до коляното на бара и е сама! Влизаааам!

22:55

Мис Каубой забелязва тениската ми. „Бил си на Армин на „Какао“? Жесток е!“ И така завързваме разговор. Бинго! Тя е идеалната компания за пие­не, която също така искам да видя гола. Изговаря бавно и отчетливо цифрите на номера си, все едно е заклинание. Питам я на колко години е. „23.“

23:20

Kak мислите, драги читателки, докато се прибирам сам, пънкам ли се над въпроса струва ли си да завъждам Ева номер 2? Мммне, не се. Защото се познавам твърде добре. И си знам, че вместо да продължа да търся някоя, по-подходяща като възраст, ще изчакам два дни и ще се обадя на мис Каубой. Дето се казвай тя сама ми дойде в ръцете. Под душа си мисля не само за Силвия, а и за нея. Всевъзможните сценарии, които ми се въртят из главата и до един включват събуването на ботушите й, ме карат да си сапунисвам главата бая дълго…

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар