Чувствам вина, но не мога да спра да бъда привличана от него
Това, което ще призная, е нещо, от което много ме е срам и дълго не исках да си го призная пред самата себе си, но е самата истина – чувствам си физически привлечена от зет си. Да, точно така, от мъжа на родната ми дъщеря. И то не става дума просто да го харесвам като съпруг на дъщеря ми, или нещо по-невинно – не, привлечена съм към него като към мъж и не мога да спра да си фантазирам разни неща, които съвсем не прилягат на свекърва да мисли за мъжа на дъщеря си… Напоследък започнах да сънувам как правим двамата разни неща и това ме кара да се чувствам още по-виновна.
Разбира се, нито съм направила нещо, нито ще направя, не съм толкова луда. Просто самата идея, че си мисля подобни неща и не мога да ги прогоня от главата си, ме изпълва с вина.
Никога не бих причинала нещо такова на дъщеря си, нито пък бих могла, и да искам, разбира се. Те се радват, че се държа добре с него – толкова добре да се разбират свекърва и зет… Не може и през ума да им мине на мен какво ми е… За тях всеки, който е минал петдесетте, автоматично е лишен от всякакви чувства и желания. И аз, като бях на техните години, мислех така. Сега дори ми се иска наистина да беше така, че да не ми идват тези мисли, които постоянно ме карат да се чувствам виновна…
Н. Г., Велико Търново
Leave a reply