Не забравяйте, че дори в тази възраст детето е личност със свои желания, чувства, емоции, но просто не умее да ги изрази с думи.
През десетия месец
Малкото човече вече може да се изправя само, когато се „докопа” до здрава опора – дори до стената. Ходи покрай стената, покрай ниската маса, покрай дивана и може да сяда и става. Когато чуе музика започва да прикляква в такт – нещо като ритмични танцувални движения. Подражава на действията и изражението на мама и тате и показва страх от непознати места, не обича да остава само. Обича да си играе с вода и разбира, когато му поискаш нещо – Моля, подай ми играчката! Никога не забравяйте вълшебната думичка „Моля!”.
През единадесетия месец
Детето вече може да пие от чашка, която в началото има специално приспособление, чрез което да привикне към нея. Когато го похвалиш с „браво” то пляска с ръчички. Играе с топка – когато му я търкулнеш, то ти я връща. Изразява своите желания с жестове и показване. Съвсем свободно стои изправено дори без чужда помощ. Някои бебета вече ходят сами, но това обикновено са момичета, тъй като те са по-смели.
През дванадесетия месец
Разбира, когато нещо му забраняваш, например – „Не може да пипаш печката, фурната или котлона, защото пари!” – без думичката „моля” означава категорично нареждане, което не подлежи на обсъждане. Най- добре е да допрете леко пръста му до топлата врата на фурната, за да усети горещината и да започне да се пази от нея. Детето прави първите си самостоятелни крачки, яде само с лъжичка от паничка, „говори” по телефона, нарежда кубчета, плаче за мама, тате и любимите баба и дядо, разбира какво му говорят, познава животни по картинки и проявява самостоятелни изяви.
Leave a reply