Нормално е детето да изпитва страх – заложен е като инстинкт за самосъхранение
Той повишава нивото на хормона адреналин, който засилва сърцебиенето и предизвиква свиване на кръвоносните съдове. Това позволява да се реагира моментално на опасността – за известно време човек става по-бърз и силен, за да избегне заплахата.
Децата нямат опит и често се страхуват, понякога и от измислени неща. Да се скриват страховете е вредно. Тогава в организма настъпва продължителен синтез на адреналин, който ускорява белтъчната обмяна. Това води до изтощение – физическо и емоционално. Мозъкът изразходва твърде много енергия за постоянно преживяване на скрития страх.
Родителите трябва да помогнат на детето да разбере, че да се страхува е нормално, че няма нищо срамно, но и да го научат как да преборва нездравите страхове.
Показвайте на детето, че разбирате преживяванията му и че винаги сте готови да му се притечете на помощ. Откровеният разговор с родителите му позволява да се почувства в безопасност и да осъзнае, че не е самотно в преживяванията си.
Разкажете му, че когато сте били малки, и вие сте се страхували, но сте победили страховете и сте станали по-смели. Чудесно е детето да чува такива разкази от баща си, който олицетворява силата в семейството.
Не го успокоявайте с реплики от типа „Глупости, няма от какво да се страхуваш“. Това разрушава доверието му към вас, защото то действително се страхува, а вие не го разбирате.
Променяйте представите
Децата често се страхуват, защото обобщават. Ако хлапето се е стреснало от куче, може да формира страх от всички кучета. Трябва да промените тази отрицателна нагласа. Пускайте весели филмчета за кучета, запознайте го със сладко малко кутре, обяснете колко верни приятели могат да бъдат кучетата.
Рисувайте страха. Той може да възникне заради невъзможността да се обясни нещо ново. Нека детето върху лист хартия да изобрази страшния образ, който не успява да опише с думи. Помогнете му с насочващи въпроси – кой е това, чудовище, животно, герой от приказка и филм? След това предложете да го направите повесел, като му нарисувате муцуна или мустаци. Дайте воля на фантазията си и направете страха смешен. Метаморфозата ще позволи на детето да види ситуацията от друга гледна точка.
Измисляйте приказки, в които заедно побеждавате страха. Главен герой може да е детето, което смело се сражава се с чудовището или се сприятелява с него. Друг вариант е вълшебен герой да му помогне да се справи със страховете си.
Използвайте играчките. Играчките са верен приятел, който помага на детето да не се чувства самотно и беззащитно в сложни или в нови условия.
Филмите са полезни, тъй като техните герои смело преодоляват препятствия
Главното е да подбирате подходящи за възрастта на детето. Четеното на страшни приказки също създава опит в преживяването на страховете.
Емоциите са свързани с определени усещания в тялото. Помолете детето да ви покаже на кое място се намира страхът му. После му кажете да диша дълбоко и да усети как се успокояват напрегнатите части. Прегърнете го, за да усети физически как го защитавате.
Създайте ритуали. Един от най-честите страхове на 3-годишните е от тъмното. Хлапето се плаши не само защото не вижда близките си и познатата обстановка, а и защото му се струва, че целият свят е изчезнал. Преди заспиване почетете книжка, прегърнете детето, целунете го, пожелайте му лека нощ и излезте от стаята. То ще си създаде приказна представа за нощта, която ще разсее страха от тъмното.
Покажете разликата между реални и нереални страхове
Учете го да различава истинските страхове (от бързо движеща се кола по улицата) от фантастичните (змея от приказката). Нека детето разбере, че измисленият страх може да бъде прогонен във всеки момент – като затвори книгата, промени играта, светне лампата.
Атакувайте с въображаеми средства. Предложете на детето да направите талисман, който го предпазва от опасности, например от станиол, смачкан па топче и окачен на конец. Може да го сложите на креватчето или детето да го носи на врата си в особени случаи. Играйте на истински укротители на страха. Въоръжете се за борба и се отправете с детето на поход към мястото, което го плаши. Може да си сложите саморъчно нарисувани маски, да съчините бойна песен или стих за повдигане на духа. След победния край на бойния поход връчете на детето медал за храброст.
Add comment