Специалистите твърдят, че родителите започват да възпитават детето от първия му ден
А един от начините да го учат на самостоятелност е да не го приспиват -да го оставят само в леглото и когато плаче. Привърженик на този метод е д-р Ричард Фърбър, директор на центъра за проблеми със съня в Детската болница в Бостън, САЩ.
Книгата му „Разрешете проблемите със съня на детето си“ разбуни духовете. Дори възникна терминът „фърбъризиране“, който означава бебето да се научи да заспива само – без приспивни песни, без люлеене, без носене на ръце и други подобни. И твърдият подход остава даже като плаче.
Противниците на метода го смятат за жесток и казват, че за родителите не е лесно да игнорират плачещото бебе. Те изтъкват, че така се руши връзката между тях. Продължителният плач е стресиращ за детето, може да засегне самоувереността му за цял живот, предупреждават опонентите на д-р Фърбър.
Основният аргумент на привържениците е, че методът развива самостоятелност от ранна възраст
Детето се научава да заспива и да се успокоява само. Като изисква по-малко внимание преди лягане, то осигурява повече свободно време и на родителите си.
Според д-р Фърбър главното е, че методът му помага на бебето да спи повече. Той казва, че ако мама и татко решат да го прилагат, ще постигнат резултати след няколко дни до седмица. Най-подходящата възраст е между 3-ия и 5-ия месец.
Според други педиатри обаче бебе под 6 месеца не бива да се оставя да плаче преди заспиване. Макар че то наистина ще заспи, след като се изтощи от плач, това е твърде висока цена за приучаване към самостоятелност, коментират те.
За да приложат метода, д-р Фърбър препоръчва родителите да следват няколко стъпки
1. Изпълняват обичайни успокояващи ритуали, преди да оставят детето в креватчето – баня, масаж, други действия, изразяващи любовта и привързаността им.
2. Оставят бебето будно в леглото и излизат от стаята. Добре е то да има собствена стая, да не спи в спалнята на родителите. Ако няма, важно е те да не си лягат едновременно с него.
3. Първата вечер родителите отиват да нагледат детето след 3 минути, после след още 5 минути и след още 10. През това време то вече вероятно ще е заспало.
На втория ден родителите се връщат след 5,10 и 12 минути. През третия и следващите схемата е първа проверка след 10 минути, втора след още 15, третата след още 20.
Методът се прилага на здрави деца
Освен това не бива да се започва в момент, в който бебето преживява скок в развитието си, т.е. учи се да прави нещо ново.
Когато се връщат да нагледат бебето, родителите могат да го успокояват и да му говорят. Но не бива да го вдигат на ръце и трябва да излизат от стаята, преди да е заспало, дори и да плаче, обяснява д-р Фърбър.
След няколко седмично прилагане на метода бебето се научава, че плачът няма да му донесе нищо повече от кратко посещение на родителите, уверява специалистът. С всеки изминал ден успокоението ще настъпва все по-бързо и детето постепенно ще свикне да заспива само.
Не е вярно, че бебето е зарязано да плаче в стаята си
Периодите на изчакване и посещенията му дават сигурност, че не е само, но заедно с това не позволяват да манипулира родителите.
Д-р Фърбър признава, че методът му не е за всеки и родителите трябва да преценят дали прилагането му не е прекалено стресиращо за тях.
Всъщност специалистът не е открил нищо ново – от векове майките оставят чистото и нахранено бебе да заспива само, като от време на време го наглеждат. Спорният въпрос при „фърбъризирането“ е как
постъпват, ако не иска да заспи и плаче – дали го оставят да реве, или веднага го взимат да го люлеят на ръце.
Според повечето експерти проблеми не възникват, щом още от най-ранна възраст бебето свикне, че с мама и татко си имат ритуал, който не предполага те да са при него, докато заспи. То възприема това за нормалния начин.
Ако обаче научите сина или дъщеря си да заспива във ваше присъствие, няма да се отървете от този навик поне до 7-8 години. Той силно пречи да възпитавате самостоятелност, щом за нещо толкова лесно и случващо се няколко пъти на ден бдите над детето.
Leave a reply