Кога да (не) му прощаваме?

промоции

„Той ме лъже, бие ме, груб и арогантен е, играе на ротативки, краде ми парите… но въпреки всичко аз го обичам!“ Означава ли това, че една жена може да понесе всичко? Какво да прави с връзка, която явно я задушава? Колко дълго може да издържи? И най-вече – защо? пита в последния си брой сп. „Журнал за жената”.

Психотерапевтите са на мнение, че има неподозирано много  жени, които непрекъснато търсят какви ли не извинения пред себе си, за да не прекъснат дадена връзка, въпреки че тя по никакъв начин не ги прави щастливи. Като причини изтъкват най-често навика, привързаността си, моралния дълг и какво ли не още, понеже нищо на този свят не е само черно или само бяло, раз­ровим ли се по-дълбоко в тези извинения и причини, ще попаднем на ниско самочувствие, страх, проблеми в детството, комплекси…

Стой, зло, че без теб е по-зло

Двадесет и осем годишната Габриела, която поддържа връзката си вече пета година, държи на своето, въпре­ки не едва ли е сигурна в думите си: „Калоян не е лош човек.Имаме си дъщеричка Ани, която той много обича, и дори само заради, нея аз не искам да се разделям с нето. „Не живеем чак  толкова зле. Той винаги се завърта за по няколко дни при нас, е, след това се събират и по две-три седмици, през които нямам представа къде е. Мина­ва за пари, да го изпера, да му сготвя. Понякога иска и интимни отношения, въпреки че явно ги има и навън. Но аз се опитвам да му угодя. А това, че понякога ми крещи, е нормално. При всяка двойка има проблеми.“ – опитва се да оправдае партньора си Габриела, която явно не си дава ясна сметка за ситуацията, в която е попаднала.

Тя живее в друг свят и няма же­лание да променя нищо. И ще извади пред вас безброй причини и доводи защо нещата трябва да си вървят така, както досега. Защо при някои хора се получава така? Може би една от причините е, че те не си дават сметка, че бездействието пред собствените проблеми, умишленото затваряне на очите и заравянето на главата в пясъка могат да ги доведат до тежка депресия. Накрая Габриела споделя, че е имала нещастно детство, но иска да осигури по-щастливо за своята дъщеря. И по тази причина се принася в жертва.

Търпя, защото така трябва!?

Някои жени в положението на Габриела са недоволни, но не правят нищо, за да променят нещата по някакъв начин. Постоянно се оплакват, ала не пред­приемат никакви действия. Това е така, защото те, макар и с неудоволствие, са се примирили с действителността. И се опитват да се справят – за да докажат нещо на себе си. Но в крайна сметка винаги остават в ролята на мъченици, които „са длъжни“ да се справят с  това или онова, да прощават всичко на партньора си… Ясно е, че съществуват сложни ситуации в почти всяка връзка, но е вярно и това, че ние сами избираме как да ги решим и докога да ги търпим.

От мързел към зависимост

В крайна сметка, заради криворазбра­ната отговорност, човек, без да се усе­ти, започва да губи връзка с реалнос­тта. Започва се с алкохол, преяждане или пък нередовно хранене, успоко­ителни хапчета. Проблемът обаче не е само в партньора, а и в самите нас. Трябва да позволим на собственото си „аз“ да поговори само със себе си. Със себе си и с никой друг. Да се решим да отсечем: „СТИГА! Дотук съм. И да не позволяваме на партньора да продължава със своите игрички, използвайки нашата несигурност.

 

ЗАПОМНЕТЕ, ЧЕ:

  • насилието е несъвместимо с нормалните партньорски отношения.
  • всяка ситуация има своето решение.
  • нито един от партньорите не трябва да страда заради капризите на другия.
  • коментари от типа: „Вече си моя жена, така че ще ме слушаш, искаш или не“ са форма на психически натиск, който не сте длъжна да толерирате
  • психическата и физическата тирания обикновено винаги започват с леки и епизодични прояви, които постепенно зачестяват, докато се утежнят до непоносимост.

КРИЗИСЕН ПЛАН

  • Поверете на ваш близък, на когото имате пълно доверие, копия от важни за вас документи, лекарства, резервни ключове от апартамента, дори някаква малка сума, в случай че някой ден вашият любим просто реши да ви изхвърли от общото ви жилище.
  • Ако се притеснявате за детето си, свържете се с Агенцията за закрила на детето, или поне се осведомете кой телефон трябва да търсите, ако ви се наложи.
  • Знайте, че вкъщи двамата партньори имат абсолютно равни права. Ако сте тормозена по някакъв начин, обадете се в полицията.
  • Насилствената принуда към сексуален акт е подсъдна! Най-малкото, което можете да направите при такива проблеми, е да се обадите на съответната гореща линия за жени, пострадали от сексуално насилие, без значение, че насилникът в случая се явява собственият ви партньор.
  • Недейте да извинявате по никакъв начин склонността към насилие на партньора си и не се опитвайте да търсите вината за неговата агресия в себе си. Ако имате съмнения, че сте започнала да си вменявате вина, потърсете помощ от психотерапевт. Помощта е най-добра, когато се по-търси навреме!
  • Според психолозите жените попадат в подобни ситуации не от глупост, а поради факта, че не са се научили да се ориентират и да управляват собствения си живот. А там единственото правилно решение е да действаме с разума си, а не водени от страхове. Защото именно при втория случай се стига до ситуации, в които жените търпят дори невъзможното.

 

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар