Каквото и да правя, не се получава, няма да прекарам младостта си в лишения и комплекси
Откакто се помня съм била пълна, че даже и повече от пълна, да си го кажа дебела. Цял живот това ми е било голям комплекс, правех какво ли не, за да отслабна, преживях какви ли не лишения и накрая или нямаше никакъв резултат, или имаше някакъв, но крайно недостатъчен. В края на краищата накрая винаги се демотивирах и килограмите бързо се връщаха обратно.
Знам, че дебелите деца са обект на присмех, подигравки, а често и на системен терор. В това отношение аз съм била късметлийка. Никога никой в училище не ми се е присмивал за килограмите ми, бяхме много добре приятели, а с някои сме и до днес.
Дори и от личния си живот не мога да се оплача. Не съм някаква мъжемелачка, но съм имала връзки, и сега не съм сама, говорим с приятеля ми за брак. Но обсесията някой ден да отслабна така и не ме напускаше.
Докато след поредната изтощителна диета, при която отслабнах с някакви си пет килограма и гледах на снимките преди и сега и не виждах никаква разлика, просто си казах: Стига толкова! Господ те е създал дебела, остани си такава. Няма смисъл да прекарваш живота си в лишения и страдание. В момента живея прекрасно, без прекалености, но и без лишенията, с които прекарах цялата си младост.
В.С., Пловдив
Leave a reply