За наказанията (и не само)

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Случвало ли ти се е да плеснеш шамарче още преди да си отворила уста за предупреждение? Моя позната в такива ситуации невинно се оправдава с думите: „Просто ръцете ми са по-бързи от устата“…

 

Ефектът от подобно изпускане на нервите обикновено е ну­лев, та дори и отрицателен… Хем ти се чувстваш зле и си гузна, хем малкото е стреснато и обър­кано – ситуация, в която със сигурност няма да запомни за какво точно е изяло боя. Как обаче да въведем правила и да научим детето да ги спазва?

Наследено от баба и дядо

Когато родителите наказват децата, малките трупат гняв. А погълнати от недоволството си, те нито могат да слу­шат, нито да се концентрират. Всичко, което предизвиква гняв, трябва да се из­бягва. И всичко, което повишава само­чувствието и затвърждава позитивната самооценка и самоуважението, трябва да се стимулира, съветват психолозите. Това сигурно ти звучи странно, защото е в разрез с принципите на възпитание, с които много от нас са израснали пре­ди повече от 20 години. На­шето дет­ство пре­мина в на­сърча­ване на самокритичността, а високото самочувствие често се заклеймяваше като негативна черта.

Да се върнем обаче на „доброто старо“ пляскане при провинение. Фи­зическите наказания са вредни най-вече заради лошия пример, който предста­вляват. Те демонстрират на децата лош начин да се справяме с раздразнението, който те копират и най-вероятно ще възпроизведат при първата подобна ситуация на гняв, бил той към играчка, малкото братче или дете в градинката. Физическите наказания оскърбяват и озлобяват, наплашват и унижават де­цата. Положителният резултат от тях е по-малък в сравнение с отрицателния. Единственият ефект е обуздаване на развилнялото се дете. Крясъците и шамаросването обаче са практически не­ефективни, защото никога не могат да постигнат целта си – да научат детето на подобаващо поведение. Те учат на точно обратното: да се вика, да се удря, да се страхува, да се срамува и как да предизвиква гняв у другите.

 

Не позволявай на яда си да излезе от контрол. Създавай и налагай ясни и прости правила, които детето да свикне да спазва. Като поставяш ограничения върху неприемливите действия и спаз­ваш правилата, ти подготвяш детето за реда в социалния свят.

Наказанието илюстрира безсилието на родителя да се cпpaви с гнева си и затова е лош пример за малкото.

Как да има ефект от наказанието

Много родители прибягват до наказанието, защото никой не ги е учил да се справят в трудни ситуации, без да проявяват агресия към децата си. Когато децата изтър­пят наказание, те разбират, че следва­щия път трябва да бъдат по-предпазливи, а не по-послушни или по-отговорни. За да има резултат, при наказанията трябва да се акцентира върху постъпката, а не върху целостта на детето, казват психолозите. По-често малките остават с потискащото усещане,  просто тази или онази тяхна постъпка санкционирана, а че те самите не са добри хора, а това влияе негативно върху развитието им като пълноценни личности. Правилата и ограниченията трябва да се формулират с език, който да не звучи обидно за детето и който да щади достойнството му. Ограниченията се понасят и спазват много по-добре, когато са изречени сбито, стегнато и в безлична граматическа форма. „Не се драска по стената“ вместо „Как може да си толкова глупав, недей да драскаш по стената! Марш оттук!“

 

Ограниченията се възприемат много по-спокойно, ако се ос­новават на предназначението на предмета. „Кубчетата са, за да се нареждат, а не да се хвърлят по децата“ е по-добре от „Не хвърляй кубчетата. Не виждаш ли, че ще нараниш Гошко!“ Когато родителят е напълно наясно с ограниченията, които иска да наложи, и правилата са формулирани по начин, който не обижда детето, то обикновено ги приема. Когато все пак се наруши дисциплината, реакцията на родителя не бива да бъде многословна и да води до спорове и истерии. Ако роди­телят говори твърде много, това показва слабост. Прекалена­та нервност пък повишава тревогата на детето и то спира да възприема адекватно ситуацията и съответно е неспособно да си направи изводи за поведението си в бъдеще. Точно в такъв момент малкото има нужда възрастният човек да му помогне да контролира емоци­ите си, без да загуби достойнство.

Много от пробле­мите в дисциплина­та на малчуганите произтичат от ограниченията във физическата им активност. Сигур­но често сте чували виковете на майки в градинката: „Не тичай! Ще паднеш“, „Стига си подскачал, не можеш ли да се­диш на едно място“ и т. н. физическата активност не бива да се ограничава твърде много. Забраната на активни двигателни занимания при малките деца може да доведе до емоционално напрежение, което да избие в агресия.

 

Правила за по-лесно поддържане на дисциплината

Има начини да се слагат граници, които предизвикват съпро­тива, и други начини, които предизвикват съдействие. Ето ня­кои правила за по-лесно поддържане на дисциплината:

  • не трябва да има прекалено много ограничения, изисква­ния или забрани и те трябва да са гъвкави;
  • родителските изисквания не трябва да влизат в явно про­тиворечие с най-важните потребности на детето (тичане, скачане, любопитство);
  • тонът, с който съобщаваш забраната или изискването си, трябва да бъде по-скоро приятелски, разяснителен, откол­кото повелителен. Не изпадай в пристъпи на ярост.
  • по-добре е детето да се наказва, като се лишава от хубаво­то, отколкото да му се прави нещо лошо.

Най-чести изпитания за родителското търпение в ранната детска възраст:

  • хленчене и тръшкане;
  • агресия – блъскане на играчки и предмети;
  • отказ от ядене;
  • нежелание за спане;
  • пипане на забранени неща;
  • отказ от споделяне на иг­рачки или вземане на чужди вещи.

сп. „Моето дете”

 Защо детето ми е непослушно?

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар