Ролята на родителите във възпитанието и израстването на малчуганите е сложна, неизменно съпътствана и от радостни моменти, които предизвикват сълзи на щастие, и от някои негативни емоции, нараняващи както възрастните, така и самите деца.
Възпитание на детето
Кои са най-честите грешки на съвременните родители, които те правят, докато опитват да възпитат детето си като стойностен и сериозен човек? И какъв е правилният подход?
Неизпълнение на обещанията
Много е лесно да обещаете нещо на своето дете, след което, поради невъзможност или от разсейване, да не го изпълните. Бъдете честни с малчугана и не прибързвайте да казвате „да“, а добре преценете дали е по силите ви. Имайте предвид, че ентусиазмът или сълзите на детето са лош съветник. Да, така ще го успокоите или зарадвате за момента, но помислете колко наранено ще бъде то, когато не успеете да направите онова, което сте обещали така щедро. В неговите очи това е равнозначно на лъжа. Ситуацията разклаща доверието помежду ви, оставя усещането за провал и горчивина.
Агресивно поведение, заповеден тон
Родителите са първият пример, който детето има пред себе си и който ще копира. Ако те се държат агресивно (пък било то и само с думи), то малчуганът ще изгради погрешен поведенчески модел. Важно е да подходите гъвкаво, да разговаряте, да демонстрирате своето уважение към неговата личност, а не да налагате.
Толериране на едното дете
„Виж колко красиво дърво нарисува брат ти! А не като твоето, което прилича повече на заек!“… Този тип сравнение, показващо превъзходството на едното дете над другото и некомпетентността и/или невъзможността на второто да се справи, оставят трайни следи върху детската психика. Конкуренция в семейството може да има, но нека е градивна, а не потискаща. Ако например едното дете не умее да рисува (не всички притежават талант на художник), то намерете нещо, за което да похвалите и двете деца. Например: „Чудесно дърво си нарисувал! А я виж колко интересен заек е измислил брат ти. Защо не измислите приказка по двете рисунки – как заекът се изгубил в гората?“ Така и те ще бъдат щастливи от похвалата, а поставената съвместна задача ще ги накара да работят в синхрон, за да създадат нещо креативно и оригинално.
Винаги защита на детето, никога критичност
Всъщност това е доста грешен подход. Всеки греши, дори и вашето дете. Нормално е майката и бащата да заемат страната на малчугана. Това е вроденият им стремеж да защитят гнездото. Но е добре да проявим разум и да погледнем на ситуацията честно. Всяка монета има две страни. Важно е да намерим точния баланс – да защитим детето, когато трябва, или да проявим критичност, ако вината е негова, а не да заравяме глава в пясъка. Понякога пренебрегването на дребния проблем може да доведе до по-голям, за решението на който да е вече твърде късно, пише Журнал за жената.
Прекомерно обгрижване
Не се дръжте като майка орлица и не контролирайте всяка негова стъпка, дума или действие. Детето има нужда да бъде самостоятелно. Защото, ако скачате постоянно да му помагате дори при най-малките трудности, как то ще се научи да се справя с тях? Оставете го да пада, за да знае как най-лесно и бързо да се изправя, съветват психолозите.
ВИТАЛЕ КИДС – номер 1 пробиотик за деца!
Add comment