Уви, жабата не станала принц! – част 3

Всяка от нас е изживяла сценария. Неприятно, но пък адски полезно. Защото тези супер кофти грешки ни навеждат на изводи, които си струва да не забравяме, ако искаме любовно щастие (а кой не го иска?!). Заповядай, няколко от въпросните поуки – с пожелание за прекрасен Свети Валентин и още по-прекрасни дни, месеци и години след 14-и, който не е единственият ден в календара, все пак!

„Обвързах се, само за да не съм стара мома.“

„Никога не съм се съобразявала с общественото мнение и общоприетите норми, защото смятам, че стадният принцип е вредно нещо. Затова никога не съм се притеснявала, че съм на еди-колко си години, но още нямам семейство и деца. До една сутрин, когато се събудих и си дадох сметка, че вече съм на 35, а личният ми живот е наникъде. Честно казано, колкото и да си широко скроена, откритието, че остаряваш и шансовете да си намериш мъж намаляват с всеки изминал ден, подкрепено от тиктакането на биологичния часовник, може сериозно да те стреснат. Ето защо няколко седмици след това вече излизах с Пешо, за когото бях решила, че ще се оженя. Бях се наслушала на упреците как съм вдигнала летвата твърде високо, затова си казах, че този път нищо няма да ме спре. Виждах много добре, че има патологично чувство за притежание, но аз бях на 35 и предвид, теорията за последните влакове, трябваше да го преглътна. Освен това ме обожаваше, а аз имах нужда точно от това – някой да ме обожава сляпо, въпреки първите минибръчици. Дори когато започнаха скандалите, ако закъснея след работа с половин час, го преглътнах, въпреки че ми беше несвойствено. Преглътнах и това, че трябва да спра да излизам с приятелките си и да си зарежа любимите народни танци, защото той смяташе, че докато съм без него, мога да срещна друг. Преглътнах постоянния тормоз по телефона къде съм и с кого съм, но нямаше и помен от веселата Саша, която всички познаваха. И един ден, след поредния скандал къде се губя, докато седях в средата на огромно задръстване, неочаквано ми светна крушката: по дяволите, да, бях обвързана, но не бях щастлива! Защо трябваше да стоя с някого, който не ме прави по-щастлива, отколкото съм била без него, и се опитва да ме контролира? Вярно, че се страхувах да остана сама, но това не беше достатъчна причина да изкарам дните до края на живота си доброволно нещастна.“

— Сашо, 36

Добри новини

Дотук беше борба­та за самостоятел­ност и свобода, скъ­пи мъже! Сайт за онлайн сватосване интервюира 5000 души от 21 до 34 години и установя­ва, че мъжете са по-готови да споделят финанси от жени­те (само 47% от тях са искали собствена банкова сметка сре­щу 66% при жените). И освен това госпо­дата са поискали по- малко време за себе си (77% от жените са заявили, че биха искали повече лично пространство срещу само 58% при мъже­те). Боже, май ролите на половете наисти­на се разменят!

Виж още – „Живеех в мой измислен свят.”