Как да преглътна такова унижение?

Цял живот там, където съм работила, са ме уважавали за компетентността, чувството ми за отговорност и куража да се справя с всяка сложна ситуация.

selianka shef

Може би затова шефовете разчитаха на мен и когато трябваше да се контро­лират филиалите на фирмата в провин­цията, и когато пристигаха специалис­ти от чужбина. Всичко се развиваше от­лично, докато директорът не заформи паралелен частен бизнес. Бях вече на­чалник отдел, когато той успя да фали­ра предприятието, за да угоди на Анге­лина – бивша колежка, за която се оже­ни. И на двамата не им пукаше за хора­та -уволниха ги и ги пратиха на борса­та. Сред тях бях и аз.

Във фирмата си бившият директор ос­тави жена си да кадрува. Макар че вътре в себе си ги обвинявах за фали­та, щом обявиха, че набират служите­ли, се явих. Очаквах, че качествата ми не са забравени. Вече бях ходила къде ли не на интервюта, но непознатите биз­несмени се държаха подигравателно и дори нагло – може би заради възрастта ми, може би защото разбирах повече от това, с което се бяха захванали, може би защото не желаех да приема някои условия, които ми предлагаха. Знаех си цената и не им се връзвах, когато иска­ха от мен всичко… срещу мизерно зап­лащане.

При Ангелина се явих спокойна. Не знам защо, но бях сигурна, че ще ми предложи свястна работа и добри пари. Тя ме посрещна сърдечно, почерпи ме кафе, разпита как е детето ми, къде ра­боти мъжът ми, как се справям. Спес­тих подробностите, но любезно задово­лих любопитството й. Точно когато го­ворех за затрудненията си, забелязах злорадите пламъчета в очите й. За миг си помислих, че така ми се е сторило. Ужасих се, че може и този път да ударя на камък.

Жената на шефа ме изпрати до вра­тата на кабинета и обеща след три дни да ми се обади. Върнах се у дома обна­деждена. Пътьом купих малка торта, за да почерпя вкъщи за хубавата новина. Мина седмица, но тя не се обади. Кога­то аз я потърсих, се извини, че чистач­ката била разтребила бюрото й и муш­нала някъде листчето с телефона ми. Определи ми среща след два дни. Оти­дох десетина минути преди уговорения час, а тя дойде половин час по-късно. От секретарката й узнах, че бившият директор я е упълномощил да взима решения вместо него.

Дамата направо ме закла – предложи ми да стана хигиенистка, тоест чистач­ка, на 4-часов работен ден, с минимал­на заплата. Гледах я изумено – тази Ан­гелина с всичкия си ли беше? Тя разче­те погледа ми, сигурно затова ехидно добави: „Е, така е, палачинката се обърна. Ти какво очакваше? Нали ти каза, че всяка селянка се натиска да се омъжи за шефа си?“ Стрелнах я с очи: „А не е ли истина?“ После хвърлих дого­вора на бюрото й и си излязох. Вярно, може би не биваше преди години да го­воря така, но, първо, бях казала сама­та истина, и второ, тя постъпи отврати­телно. Сега и да ме канят във фирмата, няма да стъпя там!

Бистра

 

 

Ето как най-лесно и правилно да преживеете критиките на шефа!

 

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар