Запознахме се, когато за­почнах работа – беше проте­же на шефа, което подготвя­ха за офис в чужбина. За­почна се с рози, питиета за отпускане след лудницата във фирмата, вечери на све­щи и зашеметяващ секс. Младен беше безкрайно не­жен и чувствен, а за жена като мен, преживяла какво ли не, мъж любовник и опо­ра в едно беше всичко. За­това, когато тръгна за един красив европейски град и ме помоли да замина с него, не се колебах дълго. Не ме спря дори условието в нача­лото да заминем само два­мата, а след като се устано­вим, да вземем и сина ми.

Там Младен не ме прати да проституирам, но напра­ви от мен нещо много по-лошо – изнервена, скучае­ща, депресирана скандалджийка, която няма работа, не разполага със свои пари и не й е позволено да има мнение за каквото и да било. Бях неговата послуш­на секс играчка до момен­та, в който акъла му завър­тя една Лизи. Нейните дълги крака и парите на баща й бяха достатъчни Младен да ме качи на самолета за Со­фия – сама, без стотинка, без капчица самоуважение. Толкова смазана и униже­на не бях се чувствала дори в онази тройка, в която ме набута първото ми гадже.

Пак трябваше някак да си стъпя на краката, и то бързо, защото майка ми вече беше сериозно болна и самата тя се нуждаеше от грижи, а Александър си искаше сво­ето. Бях готова да приема всякаква работа, която ще ми носи нужните пари и ще ми оставя достатъчно сво­бодно време за семейство­то. В един момент спрях да броя вратите, на които чуках и които ми се хлопваха под носа. Веднъж, след поредна временна работа – гледах на повикване детето на едни баровци, бях толкова смаза­на, че махнах на първото такси. Хич не бях видяла, че вътре има пътник… Той лю­безно предложи да закарат първо мен. Беше ми тъпо и самотно, затова като стиг­нахме, го попитах дали не иска едно питие. Мъжът се засмя и освободи таксито. Така с чисто уиски започна моята поредна безумна връзка. Понякога наричам Стоян любовта на живота си, друг път го обвинявам за тоталния си фалит – емоцио­нален, професионален, фи­нансов. Толкова го обичах, че принудих родителите си да продадат големия апар­тамент, да купим една гроз­на панелка и да ми дадат па­рите да правя бизнес. Планът беше на Стоян и из­глеждаше перфектен. Само дето нито една сделка не се случи така, както той очак­ваше, и нито една сума не пристигна тогава, когато трябваше. С две думи – загробихме много-много пари. На мен ми беше за първи път и това почти ме вкара в луд­ница. Разбрах обаче, че за Стоян да пилее чужди пари е просто практика. Този път се бях забила под дъното.

И когато не виждах вече никаква надежда, а и ме беше толкова срам от наши­те, за по-малко от три месе­ца те починаха – първо мъжът на болната жена, то­ест баща ми, после и сама­та тя. Останахме сам-сами с Александър. Не стигаше другото, ами и с него много трудно се разбирахме. Ни­кога за нищо не ме обвиня­ваше директно, но в очите му виждах и презрение, и омраза, и обвинение. Поня­кога беше безпомощен и то­гава хем исках да го гушна и да го науча как да постъпи, хем исках да го оставя да си счупи главата, за да разбе­ре сам какво трябва и какво не трябва да прави един ис­тински мъж. Много се надя­вах да стане такъв, макар че сама се питах от кого да взе­ме пример и на кого да по­иска да прилича – нямаше такъв нито в моя, нито в не­говия живот.

Точно когато бях най-отчаяна и нямах никакви пари, се появи моят нов спасител -Бобо, кръщелник на моите родители, се върна от чужби­на. Искаше да види семей­ството, а завари мен – окая­на, нещастна, но – както каз­ваше – все така предизвика­телна, красива и секси. Ста­нах му любовница и само по­някога се молех майка и тат­ко от оня свят да не виждат какви ги върша. Бобо ме из­мъкна от блатото, помота и на Александър – той самият беше изгубил единствения си син и взе присърце грижата за моя. Разбира се, на съот­ветната цена – искаше ме само за себе си, винаги, ко­гато и където ме повика. За­това ни измъкна от панелката, купи два малки апарта­мента на една плоча – хем да сме заедно с Александър, хем да съм сама, когато ме желае такава. Правя всичко по вкуса на Бобо – обличам се, както той ме харесва; ходя там, където според него трябва да бъда; правя неща­та, които смята за нужни. Дори сексът ни е само такъв, какъвто той обича… и може. В крайна сметка може това да не е толкова лошо. Ревно­стта му обаче е унизителна. Бобо не ми позволява да се виждам с никого от предиш­ните си познати, просто да изляза с някого на кафе – аб­сурд! Мръщи ми се дори ко­гато се виждам с приятелки – за какво ми били, освен за мъже и чукане нямало за как­во да си говорим… Когато обаче му трябвам, за да за­бавлявам някой негов коле­га или потенциален парт­ньор, сам ми избира къси рокли с големи деколтета. Истината е, че все още мога да показвам и краката, и гърдите си, но се чувствам като на улица с червени фе­нери, само дето те не са за­палени.

Преди време си казах, че ще сложа край на тази уни­зителна история – по-добре сама, отколкото кукла на конци. На думи е така, но истината е съвсем различ­на – та аз съм почти на 50! Къде да ходя? И докъде ще стигна? Сигурна съм и в още нещо – без мъж няма да бъда по-добър пример за сина си, отколкото с няко­го, с когото ме свързват лег­лото и парите. Мъжете ме проваляха всеки път. Те са моето проклятие.

Ади

Най-много боли предателството от близките