Това не е живот, това е ад!
Аз съм момче на 17, а най-добрата ми приятелка – ще я наричам А, е на 19 и завърши училище тази година.
С нея се познаваме от деца и сме много близки. Знаем почти всичко един за друг, заедно сме преминали през какво ли не и винаги сме се подкрепяли. Пиша ви заради нейната история, която е… нелепа! Нелепа за времето, в което живеем!
Проблемът в семейството и винаги е съществувал и той е, че майка и и дядо й държат непрекъснато живота й под контрол. Винаги става това, което те кажат. Разбира се, че всеки родител съветва детето си, но те не я поучават, те й заповядват, без да допускат друго мнение по въпроса. Имат я за абсолютно безгласна буква. А са хора с ужасно остарели разбирания. Не могат да приемат сегашния свободен живот на младите! Много се страхуват за А. и поради това са я превърнали в заложница – като че ли постоянно е под домашен арест. Нямат й доверие за нищо! Ограничават я непрекъснато – не знам, например, откога не е гледала филм! Максималното, което й разрешават, е 2 пъти в седмицата да седне на компютъра за по час, час и половина. Ако успее да послуша музика – успее, ако не – да е! Как ви звучи и това, че А. е длъжна да яде това, което й казват, а не това, което иска! Дори и да не иска повече, всичко трябва да се изяде, включително и хлябът, който тя избягва. Примерите може да ви изглеждат дребнави, но са показателни, че нейното не е живот, а ад! Не й позволяват да излиза на кафе вечер! Ако сме се видели в 7 и е трябвало да се върне в 9,30, в 9,31 започват телефонните атаки: „Прибирай се веднага!“, „Не се излагай!“ и т. н. Не се интересуват нито от нейните обяснения, нито от нейните желания. Ако разберат, че има приятел и прави секс с него, ще я омъжат като нищо! За тях това е закон! Изобщо не се замислят за травмите в душата, които са й причинили. Ако се осмели да им го каже, те я наричат луда и мислят, че някой умишлено я настройва против тях. . Ние, хората около нея, също страдаме. Всъщност преди А. да срещне приятеля си, излизаше само с мен. По едно време майка й си беше втълпила, че ще е възможно да й направя нещо много лошо -да я пребия или да я изнасиля, или и двете заедно! Ей така, от нищото, си въобрази разни простотии и си втълпи подобни страхове… Ако всичко това не беше трагично, можеше да бъде комично.
Откакто се помни А. живее така. Определено има железни нерви! Но целият този натиск вреди на здравето й. Когато по време на скандал е получавала главоболие или сърдечни пристъпи, дядо й казвал, че е голяма актриса, а майка й се присмивала. На тях и през ум не им минава, че тя нито е от стомана, нито е кукла на конци. И не иска много – само да живее нормално, без целия този контрол!
След поредния скандал, който вдигнали, тя ми се обади, плачейки: „Какво да направя вече, да умра ли.. “ Разбрах, че е стигнала дъното. Преди никога не беше говорила така! Представям си как трябва да се чувства човек, за да мисли смъртта за изход и решение на проблемите!
Преди време исках да говоря с техните, но тя не прие. Гледам да не се намесвам, защото знам какви ще са последствията – ще й забранят и с мен да се вижда, а не можем да рискуваме приятелството си! Но пък и няма да се примиря и да бездействам. Нещо толкова ценно като нашето приятелство се гради с години, а се руши за миг. Много обичам А. като приятел и сега търсим решение. Това, което пиша, е просто вик за помощ и съвет. Всякакви предложения за изход от това положение са от полза. Благодаря предварително на всички, които ще ни пишат!
Едва ли вече ще видя отново най-добрата си приятелка
Leave a reply