Постъпих гадно с приятелката си, да, но нито за миг не съжалих, защото точно така спасих едно семейство от сигурна разруха.

С Вили бяхме колежки и приятелки. Тя беше голяма симпатяга и веселячка, но доста пълна и затова не ставаше често обект на мъжки интереси. Въпреки това съпругът й Бойко страшно я ревнуваше. За разлика от нея беше дребен и наполовина по-слаб, но всички му имаха страха. Те бяха по-заможни и си имаха частен бизнес. Покрай нас с Вили се сближиха и семействата ни.

Във фирмата, където работехме, имаше и нощни смени. На портала пазеха охранители и именно един от тях завъртя главата на моята приятелка. И тя, за първи път усетила внимание от чужд мъж, си загуби акъла по него и се впусна в безумен флирт. Вили споделяше с мен всичко – до най-малките подробности, за любовните им срещи. Нямах съмнение, че той я използва – непрекъснато искаше пари от нея и не отказваше скъпите подаръци, които му правеше. Вили толкова се увлече, че накрая реши да се разведе с Бойко. Съветвах я да не задълбочава тази връзка, да не залага толкова на нея, защото охранителят също беше женен и нямаше никакво намерение да се развежда. Не помогнаха нито намеците ми, нито дори заплахите, които понякога й отправях, уж на шега. А Бойко, който се пишеше наблюдателен, нищо не забелязваше.

Не можех повече да гледам как семейството им се съсипва, чудех се как да спра лудостта на Вили и да отворя очите на мъжа й. Накрая реших и му написах писмо, като спестих подробностите, но намекнах за изневярата на жена му. Промених почерка си и се подписах Доброжелателката. За нула време Бойко обърна другата страница – спря Вили от работа, ступа охранителя, а той като че ли само това чакаше, за да се чупи.

Оттогава минаха доста години. Вили и Бойко запазиха брака си и никога не научиха кой попречи на Вили да продължи да кръшка. Техният бизнес се разрасна, синовете им се ожениха, народиха се внуци… Заради всичко това не съжалявам, че постъпих гадно и изпратих онова анонимно писмо.

Приятелката