Има неща, които толкова дълбоко нараняват, че никога не могат да бъдат простени.
Отгледах син, който изпълни живота ми с радост и щастие. За съжаление, съпругът ми почина твърде рано и едва на 38 г. останах вдовица. Така че за Росен бях и баща, и майка. Не можах да му се радвам за по-дълго, тъй като на 23 г. се ожени. А нали знаете, че когато един мъж намери половинката си, обичта и грижата към майката все не достигат. Още повече че за да угоди на суетната ми снаха Галя, Росен се принуди да работи на две места. Не исках да се бъркам в живота на младите, защото се страхувах, че така мога да отдалеча още повече сина си от себе си.
Галя не пропускаше нито отпуските, нито като се съберяха повече дни по празници – все я теглеше към курортите в чужбина. А когато веднъж се опитах да й подхвърля за внуче, тя така ме изгледа, като че ли съм я обидила. Съжалих, защото веднага ме затапи: Ти като си родила рано, какво толкова си постигнала!“ Та малко ли беше, че съм отгледала син като канара, умен, добър и работен. След този случай Росен ме помоли да не се меся в семейните им работи. Сякаш аз не бях от тяхното семейство!
Така минаха 5 години от сватбата. Точно тогава се случи най-лошото – синът ми катастрофира с мотора си и почина на място. Не мога да ви опиша каква мъка се загнезди в майчиното ми сърце от загубата на моето единствено дете.
На погребението разбрах, че снахата била бременна в третия месец. Как можеше нещастието да ни сполети именно когато най-после бяха решили да станат родители?!
Останах съвсем сама в живота. Крепеше ме само мисълта за внучето. Надявах се то да запълни празнотата. Ама не беше минала и седмица от смъртта му, когато Галя ми съобщи, че ще направи аборт. Това дойде като втори удар за мен. Молех я да остави бебето, обещавах й, че аз ще го отгледам, но не ме послуша и го махна. От този момент нататък не можех да я гледам повече. Намразих я до дъното на душата си. На всичкото отгоре и до днес снахата продължава да живее в моя дом. След като се ожениха с Росен, им прехвърлих един етаж от къщата, при това не като дарение, а чрез продажба. След смъртта на сина ми етажът остана за нея и вече не мога нищо да направя.
Как да е, продължихме да живеем под един покрив. След половин година обаче с цялото си нахалство Галя започна да води някакъв уж братовчед, който оставаше при нея с преспиване. Пак се опитах да направя забележка, че е срамота от хората, а снахата изсъска като настъпена змия: „На когото не му изнася, да се изнесе!“
Положението стана наистина непоносимо, когато прибра „братовчед си“ да живее при нея. Не мога да простя на тази нахалница, че омърси паметта на сина ми. Няма друг човек, когото да мразя повече от нея. Първо загубих детето си, после тя ме лиши от внуче и за капак доведе чужд мъж в дома ми.
Една нещастна майка
Кой ще спечели вечната война – свекървата или снахата?
Add comment