Минавам 30-те, а така и не бях срещнала подходящ мъж, за когото да се омъжа. Тогава се влюбих в разведен, с две големи момчета на 15 и 13 години. Майка им ги зарязала и се запиляла в чужбина.

Марин е свестен човек, грижовен, голям домошар, само че е прекалено добър и мекушав. По негово настояване се събрахме да живеем заедно година след началото на връзката ни. Имахме намерение, като посвикнат децата с мен, да подпишем брак. Естествено те не ме приеха като майка, а като приятелка на баща си. След месец обаче ситуацията стана нетърпима. Тийнейджърите започнаха да ме третират като домашна прислужница, не можех да им направя забележка за нищо, обиждаха ме постоянно. Не смеех да се оплача на баща им, все се надявах, че нещата ще се променят, пък и Марин работеше много и не исках да го товаря с нашите домашни разправии. Стигна се дотам, че едно от момчетата ме обиди, а когато реагирах по-остро, то ме ритна в глезена. Заболя ме страшно. Вечерта на масата не се стърпях и казах на Марин всичко. Той се изненада и поиска обяснение от синовете си.

– Лъже! Въобще не беше така! – развика се виновният. – Пък и тя не ни е майка, няма право да ни се кара!

Марин повярва на мен и за наказание изпрати двете момчета за месец при баба им и дядо им – родителите на бившата му жена. Те имат голям апартамент през една улица. Естествено старите не реагираха в моя защита. След два дни бабата дойде у нас и ми вдигна луд скандал. Нарече ме нахалница, натрапница и какво ли не. Мълчах, за да не усложня още повече нещата. Още повече че Марин беше на работа и нямаше как да ме защити от нападките на бившата си тъща. А тя, като си изля отровата докрай, тръшна вратата с думите, че горчиво ще съжалявам, че съм се наместила в готовия дом. И изпълни заканата си. Не позволи на внуците си дълго време да се върнат, дори не им даваше да се виждат с баща си, защото той развратничел с по-млада жена. Разправяше небивалици за мен, не минаваше и ден, без да ни сервира някоя неприятност. Постоянно звънеше и ме обиждаше по телефона.

Търпях, търпях и като виждах, че Марин си мълчи, защото е много добър, обърнах другия край. Нападат ли ме, отговарям на удара с удар.

Първо смених телефонния номер на стационарния телефон, за да не ни безпокои дъртата вещица. Забраних на Марин да говори пред мен за проблемите с момчетата, които според него били в „трудна възраст“ и едва ли не каквото и да правят, им е простено. Ще имат да вземат! Подадохме документи и скоро ще сключим брак. Щом Марин иска да има жена, трябва да ме уважават и той, и синовете му. От бившата му тъща искам само едно – да стои по-далече от мен! Трябва да е наясно, че в тази война не тя ще бъде победител.