Писна ми в нашата държава постоянно да чувам оплаквания и хленчения, че живеем лошо и бедно и че управниците ни не ги бива. Е, казвам ви, с хленчене няма да се оправим скоро, пък и изобщо не съм сигурна, че някога ще се случи.
Неотдавна една позната, омъжеха за германец, ми разказа, че приятелят му, чийто баща бил съсобственик в голяма фирма, искал да го уреди на работа. Не можел обаче да му ходатайства открито и единственото, което успял да направи, било да му уреди интервю. Момчето си има образование и ценз и въпреки това го оставил сам да се справя.
А какво става при нас?
Имам колежка, която е абсолютна нула по специалността. На всичкото отгоре, не й пука за работата и си гледа спокойствието. Единственото й качество е, че е голяма подмазвачка. Постоянно носи на шефа баници и сладкиши. Прави му услуги от рода на – да му вземе костюма от химическо чистене или да му купи нещо на промоция. Мъжът й пък има сервиз и му поправя колата безплатно. Шефът постоянно се ядосва на грешките и пропуските й, въпреки това не спира да я хвали пред нас. Нейните бонуси винаги са най-големи, а наскоро дори й повиши заплатата.
При огромната безработица в момента много малко са хората, на които се предлага работа от борсата. Сигурно и вие сте чували, че само ако имаш връзки и познати, можеш да се измъкнеш от тежката ситуация. Ето това не го разбирам! Живеем в 21-ви век, а отношенията ни са като в 19-и. Шуробаджанащината в България никога няма да изчезне, напротив – тя владее положението. Така че по-добре да не плюем, гледайки нагоре, защото плюнките падат върху нас самите.
Ст.Г.
Leave a reply