Може да ви се стори странно това, което искам да споделя, обаче на мен ми харесва.
От 6 години съм женен за своята съпруга Краси. Живеем в къщата на родителите й – 3-етажна и добре уредена. Отстрани погледнато, аз съм мъж и зет под чехъл. У нас командват жените. Каквото кажат, това правим с тъста. Приятелите ми ме бъзикат, но аз не се оплаквам. В началото се репчех, правех се на мъж, но бързо разбрах, че женското царство всъщност ме устройва. Животът непрекъснато ни изправя пред избор, а на мен ми е удобно друг да взима решенията. Така хем съм обичан, хем няма защо да се напъвам, пък и не ме обвиняват за грешките. И още нещо – няма кисели физиономии, скандали и сръдни.
Съпругата ми и майка й са доволни, мислят, че владеят положението. Винаги се съгласявам с тях, но зад гърба им си правя своето. Например, на вечеря са ни определили лимит с тъста – или чаша ракия, или по 2 чаши вино. Дори не им минава през ума, че преди това минаваме през избата и надигаме дамаджаните с ракия, или пък след вечеря си източваме винце от бъчвата. По кръчми не ходим и те си мислят, че не носим на пиене, щом така бързо ни се врътва главата.
Неотдавна чух тъщата да се хвали на съседката, че е успяла да опитоми и мъжа си, и зет си. Били сме послушни като агънца. Горката, не забелязва, че дълбоко в нас се крие не агънце, а хищник.
Един мъж под чехъл
Leave a reply