Здравейте! Току-що се връщам от разходка с до­машния си любимец и сядам да ви пиша, развълну­ван от това, което ми се случи.

Какво ме извади от рел­си ли? Докато разхождах немската си овчарка, иззад един жилищен блок, тичай­ки, изскочи дете. След крат­ко лутане между десетина минувачи то се насочи пра­во към нас. Много по-късно осъзнах, че детето е търси­ло закрила от животното. Междувременно се появи жена, която тичаше след него, крещейки нещо. При­тесни ме обаче погледът на детето, което без никакъв страх от огромното куче се скри зад нас и едва промълви: „Чичко, спаси ме от мама!“ Гласът му изчез­на, а в очите му се четеше животински, неописуем ужас. Беше 4-5-годишно мо­миченце, а майката беше на 10-ина метра от нас и кре­щеше, че ще го убие.

Притесних се, защото ку­чето ми инстинктивно усе­ща лошите хора и се настьрвява срещу тях. Така стана и сега, въпреки ко­мандата, която му дадох – едва го удържах да не се хвърли върху жената. Тя в първия момент се стъписа, а после най-нагло ми изкре­щя да разкарам крантата си и да пусна детето. То, гор­кото, се държеше здраво за края на шубата ми. Опитах се да й обясня, че детето не ме пуска, но ефектът бе, че само си навлякох гнева й и тя се разкрещя, че ще изви­ка полиция и ще ме обвини в отвличане.

Около нас вече се бяха насъбрали хора, които отда­леч се опитваха да разбе­рат какво се случва. Майка­та не ги държа дълго в неведение, като не спираше да крещи: „Момиченце, като се прибереш, живо ще те одера!“ и други подобни ужасии. Аз през целия си живот съм работил с хора, предимно с деца и млади жени, но с подобна злоба никога не се бях сблъсквал. Докато се колебаех какво да правя и дали да звънна на 112, към нас бързо се приближи мъж на около 50 г. и детето с вик „Дядо!“ се хвърли в обятията му. Едва сега то се разплака, а мъжът ми благодареше. Оказа се, че жената му е снаха.

Аз съм на 49 г. и твърдя, че не съм виждал толкова страх и ужас в очите на същество, което би трябва­ло да сияе от радост и без­грижно щастие предвид възрастта си. Дядото си тръпна с детето, процеждай­ки през зъби към майката: ‘Ти не си човек!“

Философски погледнато, той е прав, защото ние, хо­рата, сме животни, колко­то и да не ни се иска да е така. Различаваме се от другите живи твари с нали­чието на разум и точно от тук произтичат всичките ни проблеми, защото сме се отдалечили толкова много от природата и естествена­та си същност, че крачим със сигурност към своята гибел. Човекът е единстве­ното животно на планета­та, което съвсем разумно и с особена жестокост се самоизтребва, като съвсем съзнателно подлага на ге­ноцид други животински видове. Забравяме, че при­родата ни е създала миро­любив вид, а ние съзнател­но сами сме избрали да бъдем най-кръвожадните хищници на земята. Цели­ят ни жалък живот се върти около няколко неща – пари и секс, ядене и пиене, зло­ба и насилие. Толкова без­причинна злоба, че нямам думи!

Атанас Атанасов

Момичето, което се спаси: „Преди 4 години ме отвлякоха. Не вярвах, че този ад ще свърши!“