Признавам, че съм от мъжете, на които изобщо не им върви с жените. Дори не мога да изброя колко пъти са ме мамили.

От ученик се подлъгвам по свирката на всяка мацка, която ми се усмихне мило. И така е до днес. Вече съм в категорията „стар ерген“, ала най-лошото е, че самотата много ме мъчи. Не натрупах опит нито в живота, нито в работата. Бачкам на пар­че, колкото да изкарам месеца.

Веднъж в натъпканата маршрутка около мен се завъртя красавица с руса коса до кръста, къса пола и голямо деколте. Дори в един момент усетих, че ме опипа. Загубих ума и дума от това, че мацка като нея ми е обърнала внимание. Когато разбрах, че ме е обрала, вече беше късно – блондин­ката отдавна беше слязла. Казах си – здраве да е, пари се печелят. Липсваха и клю­човете ми, но знаех, че вкъщи имам резервни и не се притесних. В първия мо­мент дори не ми мина през ума, че в портфейла ми беше и личната карта. На следващия ден, когато се прибрах от работа, заварих котето отвън и се учудих как е излязло. Когато влязох вкъщи, разбрах, че беше ид­вал крадец. Хванах се за гла­вата от гледката – всички чек­меджета бяха изсипани на пода, вратичките на шкафо­вете зееха, дори дюшеците бяха изтърбушени. Едва кога­то полицаите дойдоха и ме разпитаха, свързах случката от предишния ден с обира. Как не се сетих да сменя бра­вата, нали в документите ми пишеше точния адрес! Пък и какъв лош късмет – майка ми само преди час отишла да пие кафе с комшийката.

След време хванаха взломаджиите и ме повикаха да ги разпозная. Загледах се в дългите крака на красавица­та от маршрутката, тя ми се усмихваше невинно и аз смутолевих, че не съм виждал никого от тях до този момент.

За нещастие след месец почина мама. Остави ми в наследство малък имот в провинцията и аз реших да го продам и да ремонтирам къщата, която беше започ­нала да се разпада. Из­глежда красавицата и бан­дата й са ме наблюдавали, защото щом взех парите, те ме причакаха в една тъмна уличка и ме пребиха. Раз­бира се, от трите хиляди не остана и следа.

Бързо се възстанових след побоя. Така и не пода­дох жалба в полицията, за­щото бандитите ме заплаши­ха. Но по-лошото е, че кра­сивата блондинка и до днес не ми излиза от ума.

Райчо Т.

Никoл Станкулова: Имам приятел, но не е нито сириец богаташ, нито клошар