За мен една порция!

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Знаете ли откъде идват всич­ки проблеми с теглото? Не толкова от това какво ще сложиш в чинията, а колко.

Защо­то всеки си има лично, ревност­но отстоявано понятие за порция. Затова и повечето диети се прова­лят. Пише например: порция месо с порция салата и оттам всеки прилага своята за количество. А ние сме ли порцията да е голяма.

Гладът на очите

Обективно погледнато, ние все още не сме се наси­тили. Не сме готови да отминаваме с безразличие баничките, палачинките и тутманиците, които се продават на всеки. А онзи обсебващ аромат на скара? Не сме готови да откажем щедрите пред­ложения за бърза; доставка на презадоволяваща вече­ря във вид на огромна пица или хрупкави бутчета. И навън, в вкъщи ние ядем доволно много. А всъщ­ност в момента, в който сме пораснали, потреб­ността от храна е станала правопропорционална на двигателната активност. Тази храна, както твър­дят добре осведомените, трябва да отговоря три важни условия:

  • да доставя енергия;
  • да съдържа витамини и минерали, нужни за метаболизма;
  • да е богата на белтъчини – за строеж на мускулатурата (ако се налага).

Ако се движим малко, потребността от храна се изразява в доста скромни количества — независимо дали грамове или калории. Учени от няколко лаборатории по света пресметнаха, че 1000 ккал са достатъчни да покриват всички дневни нужди на тялото. Да, този режим означава да си ходим полугладни. Но пък точно той, твър­дят изследователите, ще удължи вашия пълноценен живот до 100-120 години. Добре, да не стигаме до крайности: вероятно в рамките на 1000-1500 ккал могат да се вместят всички варианти на живот, освен ако или по­лагате асфалт с лопата.

Мерки и теглилки

Интересно как съвместим тази препоръка със собствената си представа за порция – у дома и в ресторанта? Ако започне­те сериозно да се занимавате с тялото си, неволно ще започне да се вълнувате и от въпроса пор­циите в крайна сметка те им трябва да бъ­дат не чак толкова големи. А понякога, да си го кажем направо, и просто малки… Оттук следва и едно от златните правила на психологията по хра­нене:

  • яжте в малки чинии.

А ето и останалите препоръки:

  • Когато си поръчвате в ресторант, изяждайте половината от поднесеното. С изключени на пор­цията суши.
  • Избягвайте храненията тип „шведска маса“, За­ложете на порционната храна.
  • Помнете, че в западната диетология под „пор­ция“ и „чашка” се имат предвид 100-120 грама. Затова спокойно можете да се възползвате от тра­диционния съвет В преводни статии за диетично хранене от рода на „яжте поне 5 порции зеленчуци и 3 порции плодове. В калории това изоб­що не е много, затова пък е полезно и засища. Въ­обще растителната храна е ваш приятел и брат в битката с теглото.
  • Обърнете внимание на вашите домашни пор­ции, оценете състоянието на теглото на своите близки и ако трябва, въведете нови стандарти за цялото семейство.

Стимулиращо „да“

Често, когато започваме да отслабваме, имаме чув­ството, че вървим срещу течението. Това и в живота никак не е лесно. И което е много характерно: няма да по-лесно с времето — просто ще свикнете със съпротивлението и ще преста­нете да го усещате. Навярно търсенето на храна и поемането на храна е най-основният, базисен ин­стинкт на живия свят, макар и някои да поставят инстинкта за размножаване по-високо. Но да се разположи разумът между порция храна на масата и стомаха е задача, с която може да се справи само видът хомо сапиенс.

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар