Сметката, моля!

Кой трябва да плати вечерята? – един от най-спорните въпроси между мъжете и жените днес! Ето и отговорите…

Да си жена в днешно време, не е никак лесно, да не кажем, че в някои отношения си е направо шизофренично. Какво имам предвид ли? Всяко модерно момиче иска да има добра професия, да печели хубави пари и никога да не изпада в зависимост от мъжете, с които се сблъсква по пътя си. В същото време обаче дори най-свободолюбивата сред нас понякога желае да сложи кристалната пантофка и да бъде обгрижвана и глезена с вкусни вечери. И както се досещаш, Принцесата и Независимата вътре в нас често се дърпат за косите, спорейки кой трябва да оправи сметката. С други думи – трябва ли, или не трябва една съвременна жена да разчита на портфейла на мъжа си? Аз лично съм била с мъж без пукната стотинка и съм му купувала обувки, без много-много да му мисля. Била съм и с човек, който ме заведе във Венеция за рождения ми ден, без да му мигне окото пред цените в хотела и ресторантите. Естествено, че второто е за предпочитане. Но понеже и аз като всяка еманципирана жена държа на равенството, се чувствам най-добре тогава, когато мога да върна жеста, а в случая не можех. Хем боли, хем сърби, хем драго ти става е положението. Затова не спирам да се чудя можем ли някак да намерим баланса и да бъдем и независими, и принцеси едновременно? Или, не знам – на смени?

Бутилка вино, и телешки стек

Случвало ли ти се е да заведеш вкъщи някой младеж със скъса­ни джинси и дупки на чорапи­те, а баща ти да направи она­зи физиономия „Къде го намери този бе, моето момиче?!“. Не че има нещо против наистина сим­патичния ти приятел – твоят грижовен родител просто иска да живееш добре и се надява най-сетне да проумееш, че финансо­вата стабилност е основен фак­тор за това. Имам една съученич­ка от гимназията, Ина, която се е сблъсквала доста пъти с тази бащина гримаса, без да й отдава кой знае какво значение. Тя е гра­фичен дизайнер и винаги си е пада­ла по мъже с креативни професии – сценаристи, фотографи, музи­канти, – които са много готини за компания, но обикновено хич не ги бива с парите. В пре­вод това означава, че Ина редов­но покрива половината от смет­ката в ресторанта, а понякога се бърка и плаща всичко с бакши­ша отгоре. Даже й е драго, че ако иска, може да си почерпи момче­то, какво толкова. Докато един ден на хоризонта не се появява мъж със солидна банкова сметка, който, ако иска, може да си заведе момичето на обяд в Париж, какво толкова. „Срещнах го в един бар, дойде при мен и искаше да ме почерпи питие. Първото, кое­то си помислих, беше, че изглежда сякаш на челото му е изписан зна­кът на еврото – разказва ми Ина. – Беше много самоуверен, опънат като струна и не ме разсмя нито веднъж, но когато ме покани на вечеря, неочаквано за мен самата, приех. Омагьоса ме силата, коя­то излъчваше. Този тип просто владееше положението. Защото беше богат.“ Ето ти жив при­мер как една супер еманципира­на жена се превръща в Ана Никол Смит и започва без грам гузна съвест да похапва изкусно пригот­вени телешки стекове, полети със скъпо вино и скучни разговори. След няколко срещи Еврото изчез­нал без предизвестие, но не това е важното. Важното е, че за пър­ви път нашата модерна героиня разбрала житейската философия на баща си. Друг е въпросът дали я приела за своя. Всъщност не. Естествено, след случката й беше трудно да се върне към скром­ните артистични момчета, но, също като мен, Ина е жена, която иска да бъде принцеса, но само мал­ко и от време на време, а не някой да я дундурка денонощно.

Една голяма риба

Както вероятно си забелязала, немалко жени днес нямат нищо против глезенето пълна програ­ма. И дори не говорим за златотърсачките, които искат от живота просто една голяма къща с един огромен гардероб. Допре­ди две години покрай работата си бях попаднала в точно така­ва среда, в която жените масово се оглеждаха за мъже с дебел заден джоб, независимо от другите им качества. Те самите бяха инте­лигентни госпожици с прилич­ни доходи, но когато копнееш за почивка на яхта, това не е доста­тъчно. Пред очите ми една от пo-близките ми познати взе акъ­ла на една голяма риба, мастит собственик на нощни заведения, и за няколко месеца животът й се превърна в приказка. Сигур­на съм, че тя никога не се е чуди­ла кой трябва да плати сметка­та. Днес в картинката има стра­хотен дом, щастливо дете с оси­гурено бъдеще и, поне погледна­то отстрани – любов. Знам оба­че, че трябва да си или голяма късметлийка, или изкусен играч, за да си спечелиш ролята в подобен филм. А има и още нещо – въпро­сът е не само дали можеш, а дали искаш да го направиш. Склонна ли си целенасочено да търсиш мъж с добри финанси? И това редно ли е? Морално ли е? Прави ли те по- малко или повече свободна съвре­менна жена?

Не се наемам да отговоря на тези въпроси, но се сещам за още една бивша колежка, много добър сце­нарист, която все казваше: „Ей, нямам търпение да си намеря един стабилен мъж, да се махна от тоя офис и да стана домакиня.“ Ами да, има жени, които си мечтаят за такива неща, а не да работят неуморно, докато не спечелят някой „Пулицьр“. Може би феми­низмът вече си е изпял песента и след като настигнахме мъжете почти във всичко, сега пък ни се иска да сме някак повече жени и да има кой да ни подложи рамо. Или поне да ни купи рокля с гол гръб. Лошо ли е?

Постни сарми

„Честно ти казвам, никога няма да се хвана с някой неориентиран пич, който няма пари да си плати бензина. Какво се очаква – да се държим за ръка в градския транспорт ли? Няма да стане.“ Тази категорична позиция излиза от устата на моя близка, дълбо­ко романтична жена, която нико­га не е имала връзка без любов. И сигурна съм, никога няма да има. Но ако допреди години се влюбва­ше сляпо в скейтбордисти с под­рънкващи стотинки в джобове­те и това не я притесняваше, днес се надява да й завърти глава­та някой мъж, който е по-напред с материала и има някой и друг мастъркард в хубавия си кожен портфейл. Тя самата вече печели едни нормални пари и съответно критериите й за партньора са скочили с няколко стъпала. Кой може да я обвини? Когато сме на по 20, още учим или тъкмо прохождаме професи­онално, ситуацията е съвсем раз­лична. Тогава може да си с няко­го, с когото едва свързвате два­та края и на Нова година тряб­ва да ядете постни сарми, но си казваш „Не ми пука, един ден ще успеем, ще имаме всичко, сега е важно да сме заедно и да се оби­чаме и подкрепяме.“ И си е точ­но така. Когато все още няма­ме нищо, е рано да поставяме изисквания – просто се обичаме, останалото се очаква в следва­щия епизод. Превъртаме някол­ко години напред и ето че „не ми пука“ се е изпарило. Вече сме се сблъскали с няколко стени, дръп­нали сме в кариерата и мечтаем за красиво бъдеще. Тогава искаме да бъдем с някого, който е стъ­пил здраво на краката си и зара­ди когото няма да се наложи да се откажем от мечтите си. Защо­то, да – ако човекът до теб не се интересува от друго, освен да си кара сърфа например, това ще се отрази на твоите въжделения да отидеш до Мароко или да живе­еш в хубав широк апартамент. Не става дума някой да те гле­зи и да ти купува обувки. Прос­то искаш мъж, който също като теб знае, че в този живот тряб­ва да се изкарват пари, ако искаме да живеем добре.

Една студена вода

Дотук много добре си говорим по женски, но да не забравяме, че мъжете не са просто пионки в цялата тази игра, независи­мо дали разполагат с чифт скъса­ни чорапи, или с тесте кредит­ни карти. И тяхната не е лесна. Със сигурност бащите им ги гле­дат много по-лошо от нашите, когато се окаже, че няма да ста­нат шефове на банки например. Защото от мъжете по дифолт се очаква да печелят пари, да имат коли, да плащат, да се грижат и да купуват споменатите рокли с голи гърбове. Разбира се, има и такива, които се възползват от нашата еманципациия и се правят на две и половина, когато дой­де сметката. Представи си, изли­зала съм с мъж, който ми вдигна скандал, защото съм го погледнала мъничко накриво, когато ми пода­де бележката да си изчисля моя­та част от вечерята. Ами беше си първа среща все пак. И оста­на последна. Но мисълта ми е за добрите момчета, които пола­гат усилия за финансов успех, но нещата могат да не се получат или, както често се случва тези дни, жестоко да се прецакат. Тога­ва какво – да пият една студена вода и да приемат, че не заслужа­ват вниманието ни? Естестве­но, че не.

Познавам едно момиче, Нели, при­ятелка на моя приятелка, кое­то най-сетне се влюби истин­ски в един чудесен мъж, но криза­та така удари бизнеса му с недви­жими имоти, че и на двамата свят им се изви. Преди това тя беше свикнала да си харчи парите с широки пръсти, но изведнъж се оказа глава на домакинството и сега едва се справят, броейки все­ки лев от заплатата й. А нали знаеш какво се случва, като зава­лят битовите проблеми? – ляга­те на спалнята с гръб един към друг, възможно най-отдалечени, и се псувате наум. И не, това не е поза в тантричния секс. Но Нели се оказа герой и засега гък не е каза­ла. Наистина, когато един мъж остане на червено или пък изкар­ва по-малко от теб, бъди сигур­на, че егото му страда жестоко и последното, от което има нуж­да, е да му го натякваш. Вместо това просто го накарай да повяр­ва, че мъжествеността му не извира от портфейла. Тогава пак можеш да се почувстваш принце­са – и то от тези модерните и силните, които под балната рок­ля носят не кристални пантофки, а любимите си кецове.

Хляб и масло

Истината е, че днес равенство­то ни с мъжете не е само на думи. Има и цифри, формулата 50 на 50 може би е най-правилната. Но хайде да не го разбираме буквал­но, защото отношенията не са счетоводство. Идеята е всеки да носи своето – от мен хляба, от теб маслото. И обратното. Защото я си представи, че ти си в окаяно финансово състояние. В момента наоколо е пълно с таки­ва момичета и знам, че сърцето им слиза в петите, преди да изля­зат на среща. Притесняват се за сто неща – дали дрехите им са достатъчно нови и бельото още секси; ако нещо стане, ще могат ли да си платят сами вечерята; ще се приеме ли добре скромна­та им квартира с поскърцващ матрак? Ами случва се, живо­тът е като батут – нагоре, надо­лу, нагоре, надолу. Затова, като теглим чертата, какво се оказ­ва? Че и по отношение на пари­те в една връзка най-важното е да има допълване, баланс и взаимна подкрепа. Не е чак такава висша математика, нали?

 

ЛЮБОВТА И ПАРИТЕ НА ГОЛЕМИЯ ЕКРАН

Хубава жена – Историята на Вивиан е приказката за Пепеляшка, която всяка от нас е слушала като дете. Между другото, Кейт и принц Уилям я изживяха наживо.

Титаник – Роуз предпочете бедния художник, комарджия и пройдоха от долната палуба Джак, в когото се влюби от пръв поглед, пред богатия си годеник, изключително подходяща партия.

Нотинг хил – Уилям беше никому неизвестен продавач в книжарница, а Ана – световноизвестна кинозвезда с милионни хонорари. Наложи им се да се погонят известно време, но накрая установиха, че не могат един без друг.

Беднякът-милионер – Любовта е съдба и ако е истинска, тя не умира. Като чувствата на Джамал и Латика, които остават – и в бедност в индийските гета, и след спечелването на 20 милиона рупии.

 

 

Парите в съвместния живот: не водете войни заради тях!

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар